Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Ето какво ще ви обещая: ще има още. Ако това ще ви зарадва, мога да ви кажа само: няма да останете разочаровани.

Живуркайте си, шибаняци.

Бри спусна надолу плъзгача по страницата.

— Не всичките му влизания са толкова директни. Понякога пише как е минал денят му. Какво е обядвал. Има от всичко по малко.

— Говори ли за убийствата? — попитах аз.

— Само индиректно. Всички влизания от онези дни са от рода: „Забавлявайте се тази вечер“ и „Гледахте ли новините?“.

— Ами тези? — Сампсън докосна екрана, където беше менюто с останалите номера на каналите.

— О, това ще ви хареса.

Бри кликна с мишката върху „Канал 1“. Снежинките от статичното електричество изчезнаха и върху малкия телевизионен екран в ъгъла се появи зърнеста снимка. Познах я — беше една от снимките на убийството на Матю Джей Уокър, направена с мобилен телефон от човек от публиката и показана по няколко новинарски емисии.

— А, вижте и това. — Тя кликна върху друг канал и се отвори аудиофайл. Сега върху малкия екран се виждаше хоризонтална зелена линия, която подскачаше и описваше пикове едновременно със записаните писъци на жената. Тутакси разпознах гласа на Тес Олсен.

— Това е тя — казах.

— Сигурен ли си? — попита Сампсън.

— Напълно — отвърнахме едновременно двамата с Бри. Бяхме гледали толкова много пъти видеото с убийството й, че модулациите на гласа й вече ни бяха познати, като някоя лоша мелодия, запечатала се в главите ни.

Скоро осъзнахме, че записът, който звучеше в момента, трябва да е бил направен отделно, след като касетата е била оставена в апартамента. Фактът може би щеше да улесни разкриването на автора на сайта.

— Малко джобно записващо устройство? Съвсем лесно. — В гласа на Сампсън прозвуча неохотна нотка на възхищение. — Явно този тип си изпипва нещата до съвършенство. Като голяма, ефективна машина.

— В противен случай вече щяхме да сме го закопчали — процеди Бри. — Той отлично знае колко е добър — изръмжа с отвращение тя.

Играта беше на етап възхищение, примесено с омраза. Методите му бяха неоспоримо дръзки и добре приложени. От друга страна, започваш да мразиш убиеца, дори донякъде себе си, задето все още е на свобода. Мисля, че и тримата се чувствахме точно така.

— Е, добрата новина е, че той обича вниманието — заключи Бри.

— Аз пък мислех, че това е лошата новина — отбеляза Сампсън.

— И двете. — Двамата ме погледнаха. — Това означава, че ще продължава да иска да е център на внимание, което пък, от своя страна, ще съкрати времето му на реактивация. Но все някога самоувереността му ще изпревари уменията му. Тогава ще се издъни. Трябва да се случи.

— Защото ти го казваш? — ухили ми се Сампсън.

— Точно така — кимнах и затворих сайта. — Защото аз го казвам.

Адвокатът Мейсън Уейнрайт пристигна, както винаги, за срещата си с Кайл Крейг точно в четири часа. Кайл настояваше да е точен. Ала посещението нямаше да е като предишните. Щеше да е последната му среща с Кайл Крейг и това донякъде бе повод за тъга, но и за празнуване.

Както обикновено, адвокатът носеше каубойски ботуши, дълго сако от еленова кожа, очила с големи рогови рамки, колан от змийска кожа — аксесоари, които му придаваха вид на персона от Дивия запад. Още щом влезе в помещението за свиждане, двамата с Кайл се прегърнаха.

— Красотата на ритуалите — промърмори Кайл.

— Всичко е готово — прошепна адвокатът в ухото на затворника. — Няма камери. Тук сме сами. Както знаеш, нещата във Вашингтон са задвижени.

— Тогава да задвижим и тези тук. Никой няма да повярва на това… Никой. Това е върхът, Мейсън.

Двамата мъже се разделиха и тутакси започнаха да събличат дрехите си, докато останаха по шорти. На Кайл бяха затворнически, избелели, с пожълтели петна.

— Не са от урина. Това са петна от пералнята — поясни той на адвоката.

— Е, а тези са от урина — засмя се Уейнрайт и посочи своите шорти. — Показват колко съм изплашен.

— Не те обвинявам — сви снизходително рамене затворникът.

След това адвокатът отвори куфарчето си. Надникна и извади нещо, което беше най-отгоре и приличаше на моделирана плът. Всъщност беше специално изработена лицева маска, която обикновено се използваше при големи лицеви изгаряния или жертви на ракови заболявания на кожата, а понякога и в холивудски продукции, например във филми като „Мисията невъзможна“. Маската бе от силиконова гума и всеки детайл по нея бе изрисуван от известен художник по костюмите в Лос Анджелис.