Джеймс Патерсън: Двойна заплаха

В Александрия, щата Вирджиния, произнесоха присъдата на бившия агент от ФБР и сериен убиец Кайл Крейг, известен като Мислителя, за единадесет признати убийства. А областният съдия Нина Улф му изнесе поучително и унизяващо слово. Поне по този начин той възприе съдийското мъмрене, прие го като лична обида.

— Господин Крейг, според всички критерии, които познавам, вие сте най-злото човешко същество, което някога се е изправяло пред мен в тази съдебна зала. Вие сте един от най-презрените типове, които са се…

— Много ви благодаря, съдия Улф — прекъсна я Крейг. — Поласкан съм от вашето внимание и от дълбокомислените ви слова, в които не се съмнявам. Кой не би бил доволен да бъде оценен като най-добрия? Продължавайте. Това е музика за ушите ми.

Съдията Улф кимна спокойно и продължи невъзмутимо, все едно Крейг нищо не бе изрекъл.

— Като възмездие за тези неописуемо жестоки убийства и многократно повтарящи се актове на насилие и мъчения вие се осъждате на смърт. До изпълнението на присъдата ще прекарате остатъка от живота си в максимално строго охраняван затвор. След като ви преместят там, ще бъдете лишен от контакти с други хора. И никога повече няма да видите слънцето. А сега го махнете от очите ми!

— Много драматично — провикна се Кайл Крейг към съдия Улф, докато го извеждаха от съдебната зала, — но няма да стане така. Вие току-що произнесохте собствената си смъртна присъда. Аз ще видя отново слънцето, но ще се видя и с вас, съдия Улф. И с Алекс Крос ще се видя. Бъдете сигурна, че ще се срещна с Алекс Крос. И с очарователното му семейство. Имате думата ми, моето тържествено обещание, пред всички тези свидетели, пред тази патетична аудитория от търсачи на силни усещания и пред хиените от пресата, и пред всички останали, които ми оказаха честта с присъствието си днес. Още не сте видели всичко, на което е способен Кайл Крейг.

Сред аудиторията, сред „търсачите на силни усещания и хиените от пресата“, беше и Алекс Крос. Изслуша напразните заплахи на своя някогашен приятел, но не можа да потисне съмнението, което го глождеше: дали затворът Ей Ди Екс във Флорънс наистина е толкова добре охраняван, колкото се предполагаше.

Четири години след този ден Кайл Крейг все още бе държан в изключително строго охранявания затвор Ей Ди Екс във Флорънс, щата Колорадо, на около сто и шестдесет километра от Денвър. Обстановката го задушаваше. През цялото това време той нито веднъж не видя слънцето. Беше отрязан от всякакви контакти с хора. Гневът му се трупаше, разцъфтяваше и ставаше все по-заплашителен.

Сред съкилийниците му бяха Унабомбър 1 1 Съкращение от University and Airline Bomber. Доктор по математика, анархопримитивист, изпращал бомби в писма; отговорен за трима убити и двадесет и трима ранени. ФБР не успява да го залови, но брат му го издава. — Б.пр. , или Тед Качински, конспираторът от Оклахома Тери Никълс 2 2 Тери Никълс и Тимъти Маквей убиха 168 души и раниха 800 души при изключително мощния взрив в Оклахома Сити на 19 април 1995 г. — Б.пр. , както и терористите от „Ал Кайда“ Ричард Рейд 3 3 Арестуван през 2001 г. на летище „Шарл де Гол“, Париж, при опит да внесе експлозиви в обувките си. — Б.пр. и Закариас Мусауи 4 4 Осъден като съучастник в атентатите от 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център и Пентагона. — Б.пр. . Никой от тях не беше допускан в останалите затворнически отделения, където слънцето проникваше. Затворниците ги държаха в звукоизолирани бетонни килии, 3.7 на 2.1 метра, напълно самотни. Срещаха се само със своите адвокати и с надзирателите от специално обучената охрана. Кошмарният им живот в Ей Ди Екс във Флорънс можеше най-добре да се изрази с думите „да умираш всеки ден“.

Дори и Кайл признаваше, че да се избяга от Флорънс е обезсърчаващо предизвикателство, може би невъзможно. Досега нито един затворник не бе успял да се измъкне оттам, никой дори не се бе опитвал. Ала въпреки всичко човек можеше да се надява, да сънува, да обмисля бягството си и да упражнява въображението си. Можеше да планира жестокото си отмъщение.

Неговият случай беше в етап на обжалване и затова адвокатът му, Мейсън Уейнрайт от Денвър, го посещаваше веднъж седмично. Този ден пристигна, както винаги, точно в четири следобед.