Джеймс Патерсън - Двойна заплаха

Когато влязох, тя търсеше нещо из чекмеджетата. Застанал зад нея, Сампсън четеше през рамото й някаква папка върху бюрото.

— Виж това. — Той ми подаде снимка от полицейско досие при арест. — Запознай се с Аштън Кули.

— За какво става дума? — попитах, като погледнах снимката от мястото си.

— Аштън е сценичното му име — отвърна Сампсън. — Явил се е на прослушване, но не е получил ролята на Матю Джей Уокър в онази научнофантастична пиеса в центъра „Кенеди“. Продуцентите са предпочели голямото холивудско име пред местния талант. Типично, нали?

— Това дяволски би го вбесило — вметна Бри. — Не мислиш ли? Защото аз съм уверена.

Взех снимката и я погледнах. Актьорът беше някъде към двадесет и пет годишен, от бялата раса, с тъмна коса и леко нацупено изражение.

— Предполагам, че много актьори са искали ролята. Пиесата е можело да стигне до „Бродуей“ — отбелязах.

— Със сигурност — съгласи се Сампсън. — Но колко от тях са били заподозрени в предишно убийство?

Сампсън работеше по друг случай на убийство, затова двамата с Бри отидохме да посетим актьора. Минахме по Масачузетс авеню, после по Шестнадесета улица до адреса на Кули в Маунт Плезънт. Кварталът още помнеше бунтовете през 1991 година, избухнали заради уличното убийство при арест на един латиноамериканец от ченге от вашингтонската полиция.

По пътя дотам прочетох, че Кули е бил — и технически все още беше — главният заподозрян за убийството на приятелката си Аманда Диас, станало преди две години. Прокурорът е бил принуден да оттегли обвинението поради липса на доказателства, но беше ясно, че заподозреният едва се е отървал.

Кули все още живееше в апартамента, където бе станало убийството. Предполагам, че не беше от сантименталните.

Апартаментът се намираше на втория етаж, над магазин за хранителни стоки, в сграда, явно забравена в градоустройствения план на общината. Двамата с Бри се качихме по стълбите и се озовахме в усоен коридор с прозорец в другия край.

Апартаментът на Кули се намираше зад средната от трите метални врати. Почукахме и зачакахме.

— Да, кой е? Зает съм.

— Господин Кули, аз съм детектив Крос. С мен е и детектив Стоун от вашингтонската полиция.

За моя изненада вратата се отвори и той ни пусна вътре.

— Влизайте де, влизайте.

Бри се подвоуми и ме погледна косо.

— Притеснявате ли се, че някой може да види полицаи пред вратата ви? — попита.

— Искате да кажете, че няма нищо лошо в това? — рече той. — Доколкото знам, полицаи пред вратата не носят добри новини.

Влязохме в тесен коридор с две затворени врати от лявата страна. Върху напуканата отсрещна стена с олющена боя се виждаше редица от фотографии в рамки — вероятно на актьори, приятели на Кули.

— Може ли да седнем някъде? — попита Бри.

Той не помръдна.

— Не съвсем. Какво искате? Както вече казах, зает съм.

Кули беше на крачка да разбере какво се случва, когато изгубя търпение.

— Искаме да ви зададем няколко въпроса за по-предишната събота. Като за начало ще ви помолим да ни кажете къде сте били? — Мъжът се запъти към задната стая.

— Да седнем. Онази събота си бях тук. Не съм напускал апартамента.

Когато се озовахме в дневната, Бри остана права. Аз се настаних срещу Кули, върху висок, паянтов стол. В стаята имаше стар, протъркан фотьойл, масичка за кафе, почти приличен кът с домашно кино и още един стол за баланс на мебелировката.

— Откога живеете тук? — попитах аз.

— Откакто спечелих от лотарията — със сериозна физиономия ми отвърна актьорът. Маниерите му бяха самонадеяни и дръзки, гледаше ме право в очите.

— Господин Кули, може ли някой да потвърди, че сте били тук през въпросната вечер? — внесе своя принос в разпита Бри.

Той се облегна назад в креслото.

— Да, милите дами от апартамент 1-900-МАЙНАТА ВИ могат да го направят.

С две бързи крачки тя се озова до него. С ловко движение издърпа Ленивото момче настрани и го просна на пода. Сетне се наведе над него.

— Това не е забавно, задник. Ти не си забавен. А сега отговаряй на въпросите ни, при това точно и кратко. Напоследък сме изгубили чувството си за хумор.

Тя бе отишла по-далеч, отколкото бих направил аз, но се получи.

Актьорът вдигна ръце в подигравателен жест, че се предава.

— Просто се майтапех. По дяволите, успокой се, момиче.

Бри се изправи, ала остана близо до него.

— Говори. Нямам настроение за празни приказки, тъпако.

— Взех назаем филм от видеотеката, поръчах си китайска храна от ресторанта на „Хунан“. Някой ми я достави. Можете да говорите с тях.