— Има безсмъртни хора, пръснати из цяла Англия, Уелс и Шотландия… — каза той. Пръстите му се движеха по клавиатурата, докато стесняваше търсенето. — … но само петима са в Лондон.
— Кои са те?
— Шекспир и Паламед…
— Шекспир е изчезнал, вероятно е загинал при пожара в Лондон — каза веднага господарят на Макиавели, — а Паламед е бил видян с Алхимика. Никой от тях не владее стихийни магии. Кой Друг?
— Байбарс Мамелюка 48 48 Султан на Египет и Сирия от края на 13-и век. — Б.пр.
…
— Приятел на Паламед и наш враг. Той не знае стихийни магии.
— Вирджиния Деър 49 49 Първото дете, родено в Америка от английски родители. По-късно навлиза като образ в американския фолклор и митология. — Б.пр.
…
— Опасна, смъртоносна и вярна само на себе си. Господарят й е мъртъв; смятам, че може тя да го е убила. Тя е Господарка на въздуха, но не обича Фламел и в миналото се е сражавала редом с Дий. Фламел няма да иде при нея.
Макиавели погледна последното име, което мигаше на екрана.
— И остава Гилгамеш.
— Царят — прошепна гласът, — който знае всички магии, но няма силата да ги използва. Разбира се.
— На кого ли е верен той? — запита се на глас Макиавели. — Името му не е свързано с никой Древен.
— Авраам Мага, създателят на Сборника, е направил Гилгамеш безсмъртен. Мисля, че процесът не е протекъл безупречно. Увредил е ума му и с вековете той е развил лудост и къса памет. Може да обучи близнаците, но също толкова лесно може и да откаже. Имаш ли негов адрес?
— Няма постоянно местожителство — каза Макиавели. — Изглежда, живее на улицата. Тук имам една бележка, че обикновено може да бъде открит да спи в парка близо до монумента „Бъкстон“, който се намира край сградата на парламента. Ако Фламел и близнаците са били в онова автомобилно гробище в Северен Лондон, ще им е нужно известно време да прекосят града.
— Моят шпионин докладва, че една черна кола е потеглила оттам на висока скорост.
Макиавели погледна снимката на Паламед, застанал до черното лондонско такси. Продължи надолу, докато намери регистрационния номер.
— В английската столица има повече коли и охранителни камери, отколкото във всеки друг европейски град — каза той разсеяно. — Даже и от Париж. Обаче използват същата система за надзор на трафика, както и ние тук. — Два от екраните почерняха, а после по тях започнаха да се появяват къси редове код, докато Макиавели проникваше в лондонските пътни камери. — И същия софтуер.
Италианецът изкара на екрана карта на Лондон с висока разделителна способност, намери монумента „Бъкстон“ в парка „Виктория Тауър“ до сградата на парламента, а после откри най-близкия светофар. След шестдесет секунди вече гледаше картина на живо от пътната камера. Наблюдавайки времевия код, започна да превърта назад: 2:05… 2:04… 2:03… Движението беше слабо и той ускори дигиталното видео, прескачайки назад на петминутни интервали. Чак когато времевият код стигна до 00:01, откри онова, което търсеше. Едно черно такси бе спряло на светофара, почти точно срещу монумента, и един бездомник се измъкна от парка да изтрие стъклата. Колата продължи да стои на място, въпреки че светофарът се смени от червено на зелено. После бездомникът се качи на задната седалка и таксито потегли.
— Намерих го — каза той. — Насочват се на запад към път А — 302.
— Къде отиват? — попита господарят на Макиавели. — Искам да знам къде отиват.
— Дай ми една минутка… — Като използваше нелегални кодове за достъп, Макиавели превключваше от камера на камера, проследявайки таксито по регистрационния му номер. То мина през площада на парламента, Трафалгарския площад и от „Пикадили“ излезе на път А–4. — Насочва се навън от Лондон — каза той накрая.
— В коя посока?
— На запад по М–4.
— Какво правят те? — изръмжа Древният. — Защо напускат Лондон. Ако се опитват да убедят Гилгамеш да обучи близнаците на една от стихийните магии, със сигурност биха могли да го направят в някоя безопасна къща в града, нали?
Макиавели увеличи разделителната способност на картата, търсейки някакви значими обекти по маршрута им.
— Стоунхендж — каза той изведнъж. — Обзалагам се, че отиват към Стоунхендж. Фламел се е отправил към лей-линиите в равнината Солсбъри — обяви уверено италианецът.
— Тези порти са мъртви от хилядолетия — рече Древният. — Дори да предположим, че той избере вярната порта, ще има нужда от силна аура, за да я задейства.
— А Гилгамеш няма аура — каза много тихо Макиавели. — Алхимика ще трябва да го направи сам. Но това би било лудост; в неговото отслабено състояние това усилие ще възпламени аурата му и ще го овъгли за секунди.
Читать дальше