Майкъл Скот - Вълшебницата

Макиавели се ухили, посегна към дистанционното и усили звука. Това място му изглеждаше познато. На един друг екран той пусна своята криптирана база данни на Древни, Потомци и безсмъртни и въведе местоположението в Северен Лондон. Моментално изскочиха две имена: Паламед — Сарацинския рицар, и Барда — Уилям Шекспир.

Макиавели прегледа и двете досиета: Шекспир бе чиракувал при Дий в продължение на години, преди изведнъж да се обърне срещу Магьосника. Беше безсмъртен, макар че как е станал такъв, си оставаше мистерия, тъй като не бе свързан с никой известен Древен. Паламед беше загадка. Принц-воин от Вавилон, той се бе сражавал заедно с Артур и бе присъствал в самия край, при неговото убийство. Отново нямаше данни кой го е направил безсмъртен, а и по традиция Сарацинския рицар оставаше неутрален във войните между Древните и Тъмните древни.

Макиавели никога не бе срещал някого от двамата, макар че от поколения насам знаеше за тях и копнееше да се запознае с Барда. Винаги се бе чудил как, кога и къде са се срещнали Шекспир и Паламед. Според неговите досиета, първата им регистрирана среща се бе състояла в Лондон през деветнадесети век, но Макиавели подозираше, че се познават от доста по-рано; някои данни сочеха, че Барда е написал ролята на Отело за Паламед в началото на седемнадесети век. Шекспир се бе появил в Лондон някъде в средата на деветнадесети век като вехтошар, който препродаваше дрехи втора ръка. За него работеха поне шестдесет босоноги хлапаци, които спяха на тавана на неговия склад край доковете, а през деня излизаха из града да търсят изхвърлени дрехи и парцали. В полицията бе постъпил доклад, че в склада може би се съхраняват крадени вещи, и поне два пъти полицаите бяха нахлували там. Сарацинския рицар се бе намирал в Лондон по същото време и си изкарваше хляба като актьор в театрите в Уест Енд. Беше се специализирал в монолози по пиеси на Шекспир.

Макиавели огледа зърнестата снимка на човека, идентифициран като Уилям Шекспир. Беше направена с телеобектив и показваше съвсем обикновен на вид мъж, облечен в мръсен син комбинезон, който се бе привел над двигателя на една кола, а в краката му бяха разпилени инструменти и автомобилни части. На заден план се виждаха две кучета, чиито очи на снимката бяха излезли червени. Втората снимка беше с по-голяма разделителна способност. Тя показваше едър тъмнокож мъж, който се бе подпрял на лъскаво лондонско такси и пиеше чай от бяла картонена чашка. На заден план се виждаше „Лондонското око“.

Гласът на един репортер изпълни стаята.

— … бушува през последните два часа в това автомобилно гробище. Засега от мястото не са изнесени никакви трупове и полицията не очаква да намери такива. Официални лица изразиха безпокойството си от наличието на голямо количество възпламеними материали в района, затова пожарникарите използват кислородни апарати, за да влязат в гробището. Съществуват опасения, че ако натрупаните гуми се подпалят, ще отделят отровни газове. Хубавото в случая е, че в тази западнала част от Лондон повечето къщи са изоставени и пустеещи…

Макиавели натисна бутона за изключване на звука. Облегна се в коженото кресло и прокара длани по ниско остриганата си бяла коса, при което я чу как шумоли в тишината. Дали Дий беше убил Алхимика и заловил близнаците?

Репортерът се появи на екрана, държейки в шепата си нещо като кремъчни върхове на стрели, и Макиавели едва не падна от креслото в бързината си да включи звука.

— … и за своя изненада намериха стотици предмети, приличащи на кремъчни върхове на стрели.

Камерата обхвана околността и показа разпилените по цялата земя счупени стрели и копия. Макиавели забеляза сред тях къси и дебели арбалетни стрели. Е, ако Дий е заловил близнаците, не е станало без бой.

Мобилният телефон на Макиавели иззвъня и го стресна. Той го извади от вътрешния си джоб и се втренчи в екрана. Моментално позна твърде дългия номер и невъзможния код. Пое си дълбоко дъх, преди да отговори.

— Да?

— Дий се провали. — Гласът на Древния господар на Макиа-вели бе малко по-силен от шепот. Говореше на късноегипетски — езика, използван в Новото царство преди повече от три хиляди години.

Макиавели отговори на изискания италиански от своята младост.

— Гледам новините за пожара в Лондон; знам, че това място е свързано с двама неутрални безсмъртни. Предполагам, че между двете събития има някаква връзка.

— Фламел и близнаците са били там. Избягали са.