Майкъл Скот - Вълшебницата

— Това време може да му е достатъчно, за да отвори портата и да блъсне близнаците през нея — каза Тъмният древен.

Макиавели вдигна поглед към екрана, следейки черното такси, което караше по А–4, обляно в жълтата светлина на лампите.

— Дали Никола би се пожертвал заради близнаците? — зачуди се той на глас.

— Той вярва ли — ама наистина ли вярва, — че това са истинските близнаци?

— Да. Дий също смята така, а впрочем и аз.

— Тогава не се съмнявам, че би се пожертвал, за да ги спаси.

— Има и още една възможност — каза Макиавели. — Не би ли могъл да накара близнаците да отворят портата? Знаем, че техните аури са мощни.

В другия край на линията настъпи дълга тишина. Италианецът долови призрачни откъслеци от песен като звука на далечно радио. Но песента бе спартански марш.

— Портата на Солсбъри излиза на Западния бряг на Америка, северно от Сан Франциско.

— Можех да ти го кажа — рече Макиавели.

— Ще съставим плановете си в съответствие с това — каза Древният.

— Хм, какво точно означава… — започна Макиавели, но телефонът прекъсна.

Дясната ръка на Джош се стрелна и пръстите му се свиха около китката на Гилгамеш. Той едновременно стисна и завъртя, ножът падна от ръката на царя и се заби в гумената постелка на пода. Софи се наведе и бързо го вдигна.

— Хей — извика Паламед при внезапната суматоха. — Какво става там отзад?

— Нищо — отвърна бързо Фламел, преди Джош или Софи да се обадят. — Всичко е под контрол.

Гилгамеш се облегна в седалката, гушнал наранената си китка и втренчил очи в Алхимика. После погледна към ножа в ръцете на Софи.

— Искам си го обратно.

Без да му обръща внимание, тя го подаде на брат си, а той — на Никола. Момичето трепереше от шок… а и от още нещо: от страх. Никога по-рано не беше виждала Джош да се движи така. Дори с усилените си сетива едва бе забелязала, че Гилгамеш държи в ръката си нож, а след това Джош изведнъж се раздвижи светкавично и сръчно обезоръжи мъжа, без да изрече нито дума и даже без да се надигне от седалката. Тя придърпа крака към гърдите си, обхвана ги с ръце и подпря брадичка на коленете си.

— Искаш ли да ни кажеш за какво беше всичко това? — попита тя тихо.

— Отне ми известно време — каза мрачно Гилгамеш, взирайки се във Фламел. — Но си знаех, че в теб има нещо познато.

— Той сбърчи нос. — Трябваше да разпозная гнусната ти миризма. — Подуши въздуха. — Още ли е мента, или си я сменил с нещо по-подходящо?

И двамата близнаци автоматично подушиха въздуха, но не усетиха нищо.

— Още е мента — каза меко Алхимика.

— Виждам, че се познавате — обади се Джош.

— Срещали сме се през годините — съгласи се Никола. Погледна към царя. — Пернел ти праща поздрави.

Светлината на уличните лампи се стичаше като вода по лицето на Гилгамеш, когато се обърна да погледне близнаците.

— Знаех си, че и вас съм ви срещал по-рано — тросна се той.

— Никога през живота си не сме те виждали — каза искрено Джош.

— Честно, не сме — съгласи се Софи.

По лицето на безсмъртния премина израз на объркване; после той поклати глава.

— Не, лъжете. Вие сте американци. Виждали сме се и преди. С всички ви. — Той ги посочи поред. — Вие двамата бяхте със семейство Фламел. Тогава се опитахте да ме убиете.

— Не бяха тези близнаци — каза тихо Никола. — И не сме се опитвали да те убием. Опитвахме се да те спасим.

— Може пък да не искам да ме спасяват — рече свадливо Гилгамеш. Наведе глава, така че косата му падна над челото и покри очите му. После надникна изпод нея към близнаците. — Злато и сребро, а?

Двамата кимнаха.

— Легендарните близнаци?

— Така казват. — Джош се усмихна. Хвърли кос поглед към сестра си и тя му кимна; знаеше какво се готви да попита. Докато Джош говореше, тя насочи вниманието си към Алхимика, следейки за реакцията му, но лицето му представляваше безизразна маска, а минаващите светлини му придаваха мрачен и грозен вид. Брат й се приведе към Гилгамеш. — Помниш ли кога се срещна с другите американски близнаци?

— Разбира се. — Царят се намръщи. — Беше едва миналия месец… — Гласът му се провлачи и заглъхна. Когато заговори пак, в гласа му имаше нотка на ужасна загуба. — Не. Не беше миналия месец, нито миналата година, нито дори миналото десетилетие. Беше… — Взорът му се зарея и той се обърна да погледне към Алхимика. — Кога беше?

И двамата близнаци се обърнаха към Фламел.

— През 1945-а — каза той кратко.

— И беше в Америка, нали? — попита Гилгамеш. — Кажи ми, че е било в Америка.