Майкъл Скот - Вълшебницата

Яркочервената коса на Сянката изплува пред очите й.

— В Лондон.

— Знам това. Говорих с него по-рано. — Пернел бе усетила съвсем слабо колебание в гласа на Девата-воин. — Но…?

— Ами, поне мислим, че са още в Лондон.

— Мислите! — Вълшебницата си пое дълбоко дъх и преглътна надигащия се гняв. Трепкаща бяла светлина пробяга по повърхността на водата и образът се накъдри и разкъса. Тя бе принудена да изчака, докато се възстанови. — Какво е станало? Кажи ми всичко, което знаеш.

— По новините съобщават за странни произшествия в града снощи…

— Снощи ли? — попита объркано Пернел. — Кое време е сега? Кой ден?

— Тук, в Париж, е вторник. Малко след два сутринта.

Пернел пресметна времевата разлика: на Западния бряг беше още понеделник, около пет следобед.

— И какви са тези странни произшествия? — продължи тя.

— „Скай Нюз“ съобщи за гръмотевична буря и пороен дъжд над малък район в Северен Лондон. „Евронюз“ и „Франс 24“ излъчиха репортаж за голям пожар в изоставено автомобилно гробище, пак в Северен Лондон.

— Това може да не означава нищо — каза Пернел, макар инстинктивно да разбра, че има някаква връзка с Никола и близнаците.

От другата страна на Атлантика Скати поклати глава.

— Кремъчни върхове на стрели, бронзови копия и арбалетни стрели са били открити из целия двор. Един от репортерите показа шепа от върховете пред камерата. Изглеждаха съвсем нови. Някакъв местен историк определи, че датират от неолита, но каза, че бронзовите копия са римски, а арбалетните стрели — средновековни. Твърдеше, че всички са автентични.

— Имало е битка — рече кратко Пернел. — Кой е участвал?

— Невъзможно е да се каже, но ти знаеш какви твари живеят в града и около него.

Пернел знаеше твърде добре. Десетки създания се бяха заселили на Британските острови, привлечени от изобилието на лей-линии и Сенкоцарства. И повечето от тях служеха на Тъмните древни.

— Намерили ли са някакви трупове в автомобилното гробище? — попита тя мрачно. Ако с Никола или близнаците се бе случило нещо, щеше да обърне града наопаки, но да намери Дий. Ловецът щеше да разбере какво е да си плячка. А тя разполагаше с повече от шестстотин години магьоснически знания, които да използва.

— Гробището е било изоставено. Имало нещо като крепостен ров, пълен с петрол, който бил запален, и всичко било покрито с дебел слой сива пепел.

— Пепел ли? — Пернел се намръщи. — Имаш ли някаква представа от какво е?

— Има няколко вида същества, които се превръщат в пепел, щом бъдат убити — каза бавно Скати.

— Включително безсмъртните хора — добави Пернел.

— Не вярвам, че Никола е бил убит — рече бързо Скати.

— Нито пък аз — прошепна Вълшебницата. Щеше да разбере, ако с него се е случило нещо, щеше да го почувства.

— Защо не опиташ да се свържеш с него? — попита Скати.

— Бих могла да опитам, но ако бяга от някого…

— Мен ме откри — усмихна се Девата-воин. — Макар че доста ме стресна. — Тя бе стояла пред огледалото на банята и втриваше антисептичен крем в раните си, когато огледалото се замъгли, а после се избистри, за да разкрие Пернел Фламел. Скати едва не бръкна с пръст в окото си.

Идеята за ясновидство бе дошла на Пернел от безсмъртния човек с купата на анасази, когото по-рано бе уловила да я шпионира. Тя избра най-топлото място на острова, където белите камъни на фара бяха напечени от слънцето. Напълни плитка чиния с вода, седна и остави следобедното слънце да зареди аурата й. После помоли Де Аяла да държи останалите призраци на Алкатраз далеч от нея, докато сваля защитите си. Помоли го също така да я предупреди, ако Богинята-врана се приближи. Пернел не вярваше напълно на създанието.

Осъществяването на връзка със Сянката се оказа изненадващо лесно. Пернел познаваше Скатах от векове. Можеше ясно да си представи всяка нейна черта: яркочервената коса и блестящите зелени очи, кръглото й лице и луничките, обсипали правия й нос. Ноктите й винаги бяха начупени и изгризани. Изглеждаше като седемнадесетгодишно момиче, но всъщност беше на повече от две хиляди и петстотин години и бе най-големият майстор по бойни изкуства в света. Беше обучила повечето велики воини и герои от легендите и неведнъж бе спасявала живота на семейство Фламел. Те й се бяха отплатили със същото. Макар че Сянката беше с повече от хиляда и осемстотин години по-възрастна, Пернел бе започнала да мисли за нея, ако не като за дъщеря, то поне като за племенница.

— Кажи ми какво се случи, Скати — настоя Пернел.