Майкъл Скот - Вълшебницата

Редица вулкани, изригващи един след друг, които откъсваха големи парчета земя, а червено-черната лава се изливаше в морето и вдигаше облаци гореща пара…

Небесата кипяха от буреносни облаци, дъждът бе потъмнял от частици прах, снегът бе почернял от сажди…

— Нямам ясновидска дарба — сопна се Фламел. — Но едно знам със сигурност: ако близнаците не са обучени и не могат да се защитават, Тъмните древни ще ги хванат, ще ги покорят и ще използват невероятните им аури, за да отворят портите към царствата си. На Тъмните древни им липсва Последното призоваване от Сборника, но след като се сдобият със страниците, ще могат отново да завладеят света.

— Биха могли да започнат този процес дори и без страниците, ако разполагат с близнаците — каза Гилгамеш с равен и безизразен глас. — Последното призоваване служи за едновременно отваряне на вратите към всички Сенкоцарства.

— Какво ще стане с нас после? — попита Джош, нарушавайки дългото мълчание, което последва. Притисна ръка към гърдите си, за да опипа скритите под тениската му последни две страници от „Книгата на Авраам“.

— Няма да има „после“, поне не за вас и за останалите хора.

През следващите близо десет минути Паламед шофираше в пълно мълчание. След това Гилгамеш си прочисти гърлото и каза:

— Ще ви обуча на Водна магия при едно условие.

— Какво усло… — започна Джош.

— Приемаме — прекъсна го Софи. Обърна се да погледне към брат си. — Няма условия.

— Искам да ми обещаете, че когато всичко това свърши, ако сме оцелели, ще се върнете тук, при мен, с „Книгата на Авраам“ — каза царят.

Джош се канеше да попита още нещо, но Софи стисна пръстите му с всички сили.

— Ще се върнем, ако можем.

— В Сборника има една магия, още на първата страница. — Царят затвори очи и облегна глава назад. Произнасяше думите ясно и отмерено, а гласът му бе малко по-силен от шепот. — Аз стоях до рамото на Авраам и гледах как я записва. Това е словесната формула, която дава безсмъртие. Донесете ми я.

— Защо? — попита озадачено Джош. — Ти вече си безсмъртен.

Гилгамеш отвори очи и погледна към Софи, и тя изведнъж разбра защо той иска Книгата.

— Царят иска от нас да създадем обратната формула — каза тя тихо. — Иска отново да стане смъртен.

Гилгамеш се поклони.

— Искам да изживея живота си и да умра. Искам да бъда отново човек. Искам да съм нормален.

Седящата срещу него Софи Нюман кимна мълчаливо в знак на съгласие.

Макар че късното следобедно слънце топлеше лицето ѝ, Пернел изведнъж почувства, че се смразява.

— Как така не си с Никола и децата? — попита тя тревожно, взирайки се в плоската метална чиния с леко обезцветена вода. Струйки от бялата й аура пълзяха по повърхността на течността.

От водата се взираха тревистозелени очи, уголемени и немигащи.

— Разделихме се. — Макар че гласът на Скатах едва се чуваше, звучеше жално. — Имах един проблем — призна тя и от смущение келтският й акцент се усили.

Вълшебницата седеше, опряла гръб в топлите камъни на фара на Алкатраз, и се взираше в течността пред себе си. Пое си дълбоко дъх и вдигна поглед към града отвъд залива. Сърцето й се бе разтуптяло, щом осъзна, че Никола и децата са останали без защита. Когато говори с тях, бе предположила, че и Скатах е там, някъде отзад, но вниманието й бе погълнато от разговора с Уилям Шекспир, а после я нападнаха байталите. Тя отново сведе поглед. Скатах беше отстъпила по-надалеч от отразяващата повърхност, която предаваше образа, и сега Пернел можеше да види по-голяма част от лицето й. На челото на Скати имаше четири дълги драскотини като от нокти, а едната й скула изглеждаше насинена.

— Проблем, значи. Добре ли си? — попита тя. Трудно й беше да си представи какво Сянката би нарекла „проблем“.

Вампирските зъби на Скатах се оголиха в свирепа нечовешка усмивка.

— Не беше нещо, с което да не мога да се справя.

Пернел знаеше, че трябва да запази спокойствие и да фокусира аурата си. Беше се съсредоточила толкова силно върху ясновидството и поддържането на връзката със Скатах, че другите й защити падаха и тя вече можеше да види трепкащото движение на призраците на Алкатраз във въздуха около себе си. Колкото повече предпазни цветни слоеве се смъкваха от аурата ѝ, толкова повече щяха призраците да се трупат около нея и да я безпокоят, и тя щеше да загуби връзка с Девата-воин.

— Скатах, кажи ми — рече тя спокойно, като се взираше настойчиво във водата, — къде са Никола и близнаците?