Майкъл Скот - Вълшебницата

— Никола и децата избягаха в Лондон. Той ги водеше да се срещнат с Гилгамеш.

Пернел кимна.

— Знам. Никола ми каза. Каза също, че и двамата близнаци са били пробудени — добави тя.

— Така е — съгласи се Скати. — Момичето е обучено на две от стихийните магии, но момчето няма никакво обучение. Затова пък има Кларент.

— Кларент — промърмори Пернел. Беше гледала как съпругът й вкарва древния меч в трегера над прозореца на дома им на Рю де Монморанси. Тя искаше да го унищожат, но той отказа. Изтъкна, че мечът е по-стар от десетки цивилизации и те нямат право да го разрушават; изтъкна също, че вероятно така или иначе оръжието не може да бъде повредено.

— А ти къде си? — попита Пернел.

— В Париж. — Лицето на Скатах ту идваше на фокус, ту се размътваше. — Това е много дълга история. Някои части от нея са доста отегчителни. Особено онази как бях завлечена в Сена от Дагон…

— Била си завлечена в Сена! — Това Никола не й го беше казал.

Скати кимна.

— Стана точно след като ме спасиха от Нидхьог, който вилнееше по парижките улици.

Пернел я зяпна с отворена уста. Накрая каза:

— А къде бяха Никола и близнаците, докато ставаше всичко това?

— Именно те бяха тези, които преследваха Нидхьог по улиците и ме спасиха.

Вълшебницата премигна изненадано.

— Това не ми звучи като моя Никола.

— Мисля, че беше по-скоро дело на близнаците — рече Скатах. — Особено на момчето, Джош. Той ми спаси живота. Мисля, че уби дракона.

— А после ти падна в реката — каза Пернел.

— Издърпаха ме — поправи я моментално Скатах. — Дагон изскочи като крокодил и ме сграбчи.

— Ти веднъж не се ли сражава с него и с един пасаж хора-риби на остров Капри?

Свирепите вампирски зъби на Скати проблеснаха отново.

— Хубав ден беше. — После усмивката й изчезна. — Както и да е, оказа се, че той работел за Макиавели в Париж.

— Чух, че италианецът бил там — кимна Пернел.

— Глава е на тайните служби или нещо такова. Бях само наполовина в съзнание, когато Дагон ме завлече във водата. Но Сена беше толкова студена, че от шока се събудих напълно. Бихме се в продължение на часове, докато течението ни влачеше. Не беше най-трудната битка в живота ми, но Дагон се намираше в своята стихия и водата до голяма степен омекотяваше ударите ми.

— Виждам, че е успял да те одраска.

— Чист късмет — изсумтя Скати пренебрежително. — Изгубих го някъде около Лес Дампс и ми трябваха два дни да се върна в града.

— Сега в безопасност ли си?

— С Жана съм. — Сянката се усмихна. — И със Сен Жермен. — Усмивката й се разшири. — Те са се оженили!

Тя се отдръпна назад и във водата изплува второ лице, с големи сиви очи върху дребно момчешко лице.

— Мадам Пернел.

— Жана! — Пернел се усмихна. Ако смяташе Скати за племенница, то Жана бе дъщерята, която никога не бе имала. — Значи най-после си се омъжила за Франсис?

— Е, срещаме се от векове насам. Време беше.

— Така е. Радвам се да те видя, Жана — продължи Пернел. — Иска ми се само да бе станало при по-добри обстоятелства.

— Съгласна съм — каза Жана д’Арк. — Времената сега са наистина тежки. Особено за Никола и децата.

— Те ли са близнаците от легендата? — попита Пернел, любопитна да чуе мнението на приятелката си.

— Убедена съм в това — отвърна веднага Жана д’Арк. — Аурата на момичето е по-силна и по-чиста от моята.

— Можете ли да стигнете до Лондон? — попита Вълшебницата.

Мъничкото лице във водата се размъти, когато жената на другия край на света поклати глава.

— Невъзможно. Макиавели контролира Париж и е блокирал града, твърдейки, че било въпрос на национална сигурност. Границите са затворени. Всички полети, плавателни курсове и влакове се следят внимателно и съм сигурна, че разполагат с описанието ни — поне с това на Скати. Навсякъде е пълно с полиция; спират хората по улиците и им искат документите, освен това има полицейски час в девет. Полицията разпространи неясен видеозапис от охранителна камера на Никола, близнаците, Скати и мен, заснет пред „Нотр Дам“.

Пернел поклати глава.

— Трябва ли ми да знам какво сте правили пред катедралата?

— Бихме се с гаргойлите — каза небрежно Жана.

— Знаех си, че не бива да питам. Загрижена съм за Никола и децата. Като познавам неговото чувство за ориентация, вероятно са се изгубили. А шпионите на Дий са навсякъде — добави жално Пернел. — Без съмнение са ги засекли още в мига на пристигането.

— О, не се тревожи, Франсис уреди Паламед да ги вземе. Той ще ги пази. Добър е — увери я Жана.