Майкъл Скот - Вълшебницата

Нямаше повече да бяга.

Изучаването на магията и чародейството бе разкрило на Магьосника, че светът е пълен с неограничени възможности, а годините, прекарани в алхимични изследвания с Фламел, му бяха показали, че нищо — дори материята — не е постоянно и неизменно. Всичко можеше да бъде манипулирано. Той бе посветил дългия си живот на това да промени света, да го подобри, като върне в него Тъмните древни. На пръв поглед тази задача бе невъзможна, всички шансове бяха против него, но през вековете той почти бе стигнал до успеха, и ето че сега Древните бяха готови да се върнат на земята.

Положението му беше отчайващо и опасно, но той можеше да оправи нещата. Ключът към собственото му оцеляване бе прост: трябваше да намери Фламел.

Дий се облече бързо, наслаждавайки се на аромата на чистите си дрехи, и си приготви чай, а после отиде да погледне града, който управляваше. Докато стоеше пред прозореца и се взираше в просналите се пред него улици, той осъзна чудовищния мащаб на задачата, която му предстоеше; нямаше никаква представа къде Алхимика е отвел децата.

Вярно, имаше слуги в Лондон — човеци и нечовеци. По улиците обикаляха Потомци и безсмъртни наемници. Всички те разполагаха с последните описания на Алхимика и децата, а той щеше да добави към списъка също така Паламед и Барда. Щеше да удвои — не, да утрои — наградата. Беше само въпрос на време някой да забележи групичката.

Само че той нямаше време.

Мобилният телефон на Дий забръмча във вътрешния му джоб, а после засвири началото на мелодията от „Досиетата X“. Той направи физиономия; това изведнъж вече не му се струваше толкова забавно. Остави чашата с чай, извади телефона и го задържа стиснат в юмрука си, преди да погледне екрана. Беше невъзможно дългият и постоянно менящ се номер, който очакваше. Магьосника бе изненадан, че се бавиха толкова, преди да се свържат с него; може би искаха да им докладва. Пръстът му се задържа над зеления бутон за отговор, но той знаеше, че в мига щом го натисне, Древните ще узнаят местоположението му. Съмняваше се, че ще живее достатъчно дълго, за да допие чая си.

Доктор Джон Дий върна телефона в джоба си, без да отговори, и вдигна отново чашата.

Миг по-късно извади пак телефона и набра един номер по памет. Вдигнаха му още при първото позвъняване.

— Имам нужда от една услуга.

— Николо Макиавели скочи от креслото.

— Услуга ли? — възкликна той, минавайки неволно на италиански.

— Услуга — повтори Дий на същия език. — Без съмнение си чул за малкото ми затруднение.

— В момента гледам новините за пожар в Лондон — каза предпазливо Макиавели, знаейки, че всичко, което казва, може да се записва. — Предположих, че ти имаш нещо общо.

— Фламел и останалите избягаха с една кола — продължи Дий.

— Трябва да ги хвана.

— Значи още ги преследваш? — каза Макиавели.

— До смърт — отвърна Магьосника. — Което може да е по-рано, отколкото ми се иска — добави той. — Но съм се заклел да изпълнявам своя дълг към господарите си. Ти знаеш какво е дълг, нали, Макиавели?

Италианецът кимна.

— Знам. — Отпусна се пак в креслото. — Какво искаш от мен?

— Погледна към часовника. В Париж беше 5:45 сутринта. — Имай предвид, че след няколко часа излитам за Сан Франциско.

— Искам само да направиш едно телефонно обаждане.

Макиавели си замълча. Нямаше желание да се забърква. Знаеше, че този разговор може да се окаже много опасен. Неговият господар и този на Дий бяха донякъде противници, но и двамата искаха едно и също: Тъмните древни да се върнат на земята. И Макиавели знаеше, че трябва поне привидно да подкрепя това с всички сили. След връщането на Тъмните древни щеше да започне истинската борба за власт над планетата. Естествено, той се надяваше, че ще спечелят неговият господар и поддръжниците му, но ако господарят на Дий надделееше, можеше да се окаже полезно да има Магьосника за съюзник. Макиавели се ухили и потри ръце; това интригантстване му напомняше за добрите стари времена на Борджиите.

— Като глава на френските тайни служби — продължи Дий — сигурно имаш връзка с британските си колеги.

— Разбира се. — Италианецът закима. Изведнъж бе разбрал какво ще поиска Магьосника. — Нека се свържа с тях — каза бързо. — Ще им съобщя, че терористите, които са нападнали Париж, сега са в Лондон. Сигурен съм, че британските власти ще побързат да затворят летищата и гарите.

— Трябват ни също така блокади на пътищата и пропускателни пунктове.