Майкъл Скот - Вълшебницата

Въпреки огромното си тяло, той се спусна пъргаво към пристана, тракайки с нокти по камъните. И тук улови съвсем слаб дъх на човек, мирис на сол и месо.

А после я видя.

Движение, сянка, намек за дълга коса и диплеща се рокля.

С ужасяващ крясък на триумф, сфинксът се втурна след жената. Този път нямаше да му се изплъзне.

От високия си наблюдателен пост Пернел гледаше как сфинксът тича подир призрака на отдавна мъртвата жена на надзирателя.

Пред нея в нощта изплуваха съвсем слабите очертания на лицето на Де Аяла, малко повече от блещукащо раздвижване във въздуха.

— Призраците на Алкатраз са на мястото си. Ще отведат сфинкса към далечния край на острова и ще го задържат там до разсъмване. Сега почивай, мадам; поспи, ако можеш. Кой знае какво ще ни донесе утрото?

— Къде ни караш? — попита меко Никола. — Защо напуснахме главния път?

— Проблем — рече кратко Паламед. Наклони огледалото за задно виждане, за да погледне към задната седалка на таксито.

Единствено Алхимика не спеше. Близнаците бяха клюмнали напред, държани от коланите си, а Гилгамеш се бе свил на пода, потрепваше и мънкаше нещо на шумерски. Никола погледна в тъмнокафявите очи на Сарацинския рицар в огледалото.

— Разбрах, че нещо не е наред, когато движението стана прекалено натоварено — продължи рицарят. — После помислих, че може да е станала катастрофа. — Колата правеше наглед произволни завои по тесни междуградски пътища и клонките на буйни зелени живи плетове шибаха страните й. — Всички главни пътища са блокирани; полицията претърсва всяка кола.

— Дий — прошепна Фламел. Откопча колана си и се премести на седалката точно зад шофьора, като се обърна, за да гледа през стъклената преграда към рицаря. — Трябва да стигнем до Стоунхендж — каза той. — Това е единственият начин да напуснем страната.

— Има и други лей-портали. Мога да ви откарам до Холихед в Уелс и да хванете ферибота за Ирландия. Нюгрейндж 51 51 Праисторическа гробница близо до Дъблин. — Б.пр. още действа — предложи Паламед.

— Никой не знае накъде води Нюгрейндж — рече твърдо Никола. — А лей-линията в Солсбъри ще ме отведе малко на север от Сан Франциско.

Рицарят сви по един път с табела „Частна собственост“ и спря пред дървена порта от пет пръта. Остави двигателя запален, излезе от колата и отлости портата. Фламел се присъедини към него и двамата заедно я отвориха. Един изровен коловоз водеше към разнебитена дървена плевня.

— Познавам собственика — каза кратко Паламед. — Ще се скрием тук, докато нещата утихнат.

Фламел посегна и го хвана за ръката. Разнесе се внезапен аромат на карамфил и Алхимика дръпна пръстите си, когато плътта на рицаря стана твърда и метална.

— Трябва да стигнем до Стоунхендж. — Фламел посочи към пътя, по който бяха дошли. — Не може да сме на повече от няколко километра.

— Достатъчно близо сме — съгласи се Паламед. — Защо толкова бързаш, Алхимико?

— Трябва да се върна при Пернел. — Той застана пред рицаря, принуждавайки го да спре. — Погледни ме, сарацине. Какво виждаш? — Фламел вдигна ръцете си; сините вени вече личаха ясно и по плътта му бяха избили кафяви старчески петна. Той отметна глава и показа набръчканата си шия. — Аз умирам, Паламед — каза простичко Алхимика. — Не ми остава още много, а когато умра, искам да съм с моята скъпа Пернел. Някога и ти си бил влюбен. Разбираш ме.

Рицарят въздъхна и кимна.

— Хайде да влезем в плевнята и да събудим близнаците и Гилгамеш. Той се съгласи да ги обучи на Водна магия. Ако си спомни за това и го направи, после ще продължим към Стоунхендж. Сигурен съм, че ще мога да съставя маршрут с GPS-а. — Той посегна и хвана Фламел за ръката. — Помни, Никола. След като Гилгамеш започне процеса, аурите на близнаците ще лумнат и тогава всички ще разберат къде са.

В 10:20 сутринта, пет минути по-късно от определеното време, „Боинг 747“ на „Еър Франс“ излетя от летище „Шарл де Гол“ на път към Сан Франциско.

Николо Макиавели се намести в седалката и превъртя часовника си с девет часа назад, на 1:20 стандартно тихоокеанско време. После наклони облегалката, сплете пръсти върху корема си, затвори очи и се отдаде на рядкото удоволствие да бъде неоткриваем. През следващите единадесет часа и петнадесет минути никой нямаше да може да му телефонира или да му праща имейли и факсове. Каквато и критична ситуация да възникнеше, щеше да се наложи някой друг да се справя с нея. Върху устата му разцъфна усмивка: това беше като една малка ваканция, а той не си бе почивал като хората от много дълго време — всъщност от повече от два века. Последната му почивка, в Египет през 1798-а, бе развалена от нашествието на Наполеон. Усмивката на Макиавели помръкна и той поклати леко глава. Лично бе изготвил Наполеоновия план за „съюз на свободни народи“ и Наполеоновия кодекс и само ако корсиканецът бе продължил да го слуша, Франция щеше да управлява цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. Макиавели дори бе съставил планове за нашествие в Америка по море и през Канада.