Майкъл Скот - Вълшебницата

— Беше в Ню Мексико 50 50 Ню Мексико е щат в САЩ. — Б.пр. .

Царят плесна с ръце.

— Поне за това бях прав. Какво стана с последната двойка? — попита той изведнъж Фламел.

Алхимика запази мълчание.

— Мисля, че ние също бихме искали да чуем отговора — каза студено Софи и очите й проблеснаха в сребърно. — Знаем, че е имало и други близнаци.

— Много други близнаци — добави Джош.

— Какво се случи с тях? — настоя Софи. Някъде в дълбините на съзнанието си имаше чувството, че вече знае отговора, но искаше да чуе как Фламел го изрича на глас.

— В миналото е имало и други близнаци — призна накрая Никола. — Но те не бяха правилните.

— И всички са умрели! — каза Джош, а гласът му потрепваше от гняв. Купето се изпълни с мирис на портокали, но ароматът бе кисел и горчив.

— Не, не всички — тросна се Фламел. — Някои наистина умряха, но други живяха до дълбока старост. Включително последните двама.

— А какво стана с онези, които не оцеляха? — попита бързо Софи.

— Някои пострадаха в процеса на пробуждането.

— „Пострадаха“? — Тя се хвана за думата, решена да не му позволи да се измъкне.

Алхимика въздъхна.

— Всеки може да бъде пробуден. Но няма двама души, които да реагират по един и същи начин на процеса. Някои не са достатъчно силни, за да се справят с прилива от усещания. Някои изпадат в кома, други остават потънали в блянове и неспособни да се справят с истинския свят, или пък личностите им се раздвояват и те прекарват остатъка от живота си в лудница.

Софи се разтрепери. Направо физически й прилошаваше от това, което говореше Фламел. Дори начинът, по който го съобщаваше — студено, безчувствено, — я плашеше. Сега вече разбираше, че страховете на Джош са били оправдани: Алхимика не заслужаваше доверие. Когато Никола Фламел ги бе завел при Хеката, за да бъдат пробудени, той напълно бе съзнавал ужасните последствия от един неуспех. Но въпреки това искаше да го направят.

Джош се плъзна по седалката по-близо до сестра си и я прегърна. Не можеше да продума. Знаеше, че съвсем малко му остава да удари Алхимика.

— Колко други комплекта близнаци е имало, Фламел? — попита Гилгамеш. — Ти си живял на този свят повече от шестстотин и седемдесет години. По един комплект на век ли бяха? По два? По три? Колко живота си унищожил, в опитите си да откриеш легендарните близнаци?

— Твърде много — прошепна Алхимика. Отдръпна се назад в сенките и светлината на уличните лампи обагри очите му в сернисто жълто. — Забравил съм лицето на баща си и звука на майчиния си глас, но помня името и лицето на всеки близнак и не минава дори ден, без да мисля за тях и да съжалявам за загубата им. — А после ръката, държаща ножа, посочи от сумрака към Софи и Джош. — Но всяка грешка, която съм допускал, всяко неуспешно пробуждане постепенно и неумолимо ме водеха към тези тук, истинските близнаци от легендата. И този път нямам никакви съмнения. — Гласът му се извиси, стана груб и дрезгав. — А ако са обучени в стихийните магии, ще могат да ни помогнат да се изправим срещу Тъмните древни. Ще дадат на този свят шанс за оцеляване в наближаващата битка. Така че всичката смърт и погубени животи не са били напразни. — Той се приведе напред от сенките и се втренчи в Гилгамеш. — Ще ги обучиш ли? Ще им помогнеш ли да се борят срещу Тъмните древни? Ще им предадеш ли Водната магия?

— Защо да го правя? — попита простичко Гилгамеш.

— Можеш да ни помогнеш да спасим света.

— Спасявал съм го и преди. Никой не ми беше благодарен. А сега той се намира в по-лошо състояние от когато и да било.

Усмивката на Алхимика стана свирепа.

— Обучи ги. Дай им сила. Ще си вземем Сборника от Дий и неговите Тъмни древни и ще върнем последните две страници на местата им. Ще го дам на близнаците: знаеш, че в „Книгата на Авраам“ има магии, които могат да направят този свят отново рай.

Царят се наведе към Софи и Джош.

— А има и магии, които могат да го превърнат в пепел — каза той разсеяно. Пръстът му се раздвижи, сочейки ту единия, ту другия, докато цитираше древния стих: — И безсмъртният трябва да обучи смъртните, и двамата, които са един, трябва да станат единия, който е всички. — Гилгамеш се облегна. — Един, който да спаси света, и един, който да го унищожи. Но кой точно?

Спомените на Вещицата се блъскаха в главата на Софи и случайни образи проникваха в съзнанието й.

Приливна вълна, която се носеше по тучна равнина и се стовари върху една гора, помитайки всичко пред себе си…