Майкъл Скот - Вълшебницата

— Изглежда, мястото е било защитено; телевизионните репортажи показват следи от битка — стрели и копия. Може би трябваше да дадем на английския магьосник повече ресурси — подхвърли внимателно Макиавели.

— Бастет беше там.

Макиавели запази лицето си безизразно; той презираше коткоглавата богиня, но знаеше, че тя е близка с неговия Древен господар.

— А и на Кернунос бе възложено да помогне на Магьосника.

Макиавели бавно се изправи.

— Архонтът ли? — попита той, като се мъчеше да скрие смайването в гласа си.

— А архонтът доведе Дивия лов. Аз не съм давал разрешение за това. Не бих искал архонтите да се върнат на този свят.

— А кой е позволил?

— Другите са — рече кратко гласът. — Господарите на Дий и техните поддръжници. Това може да се окаже в наша полза; след като Магьосника се провали, те трябва да заповядат да бъде унищожен.

Макиавели остави телефона на масата и натисна бутона на високоговорителя. Изпъна сакото си, скръсти ръце на гърдите си и погледна към стената, покрита с телевизионни и компютърни екрани. Повечето новинарски канали бяха започнали да показват кадри от пожара в Северен Лондон.

— Дий не е глупак. Сигурно знае, че е в опасност.

— Знае.

Макиавели се постави на мястото на Дий, чудейки се какво би направил, ако ролите им бяха разменени.

— Той е наясно, че трябва да залови близнаците и да вземе страниците — каза италианецът решително. — Това е единственият начин да си върне благоразположението на своите Древни. Ще бъде отчаян. А отчаяните хора вършат глупости.

Репортерът говореше с някакъв развълнуван брадат мъж, който държеше един връх на копие и го размахваше.

— Какво искаш да направя? — попита Макиавели.

— Има ли начин да ни помогнеш да установим местонахождението на Фламел и близнаците в Англия преди Дий?

— Не виждам как… — започна Макиавели.

— Защо Фламел е в Лондон? Защо рискува да води близнаците в самото сърце на империята на Дий? Знаем, че той се опитва да ги обучи. В такъв случай с кого измежду Древните, Потомците и безсмъртните би опитал да се срещне?

— Може да е всеки. — Макиавели премигна изненадано. Без да сваля очи от телевизионните екрани, продължи: — Аз съм глава на френските тайни служби. Откъде мога да знам дори кой се намира в Лондон? — Беше доволен, че гласът му остана неутрален и спокоен.

— Със сигурност тази информация я има в твоята база данни? — подхвърли гласът по телефона и италианецът бе уверен, че долови усмивката в думите.

— Моята база данни ли? — попита той внимателно.

— Да, твоята тайна база данни.

Макиавели въздъхна.

— Явно не е толкова тайна. Колко ли души знаят за нея? — зачуди се той на глас.

— Магьосника знае — рече гласът — и е казал на господарите си… а аз… ами, да кажем, че разбрах от тях.

Макиавели предпазливо запази лицето си безизразно, просто за в случай, че господарят му можеше да го види. Винаги бе знаел за различните фракции сред Тъмните древни. Не беше изненадан. Тъмните древни някога са били управници, а където имаше управници, винаги имаше и други, които чакат, заговорничат и кроят планове да отнемат властта. Това беше онзи тип политика, която Макиавели разбираше и в която бе преуспял.

Италианецът седна и отпусна пръсти върху клавиатурата.

— Какво искаш да знаеш? — попита той с въздишка.

— Лондон принадлежи на Магьосника. Но Фламел разполага с двамата, които са един, и те са пробудени. Момичето е усвоило Въздуха и Огъня, момчето не знае нищо. Кой в Лондон владее някоя от стихийните магии и което е по-важно, симпатизира достатъчно на Фламел и неговото дело, за да обучи близнаците?

— Със сигурност имаш и други начини да установиш това? — попита Макиавели, докато пръстите му се движеха по тънката клавиатура.

— Естествено.

Макиавели разбра. Неговият Древен господар не искаше другите да знаят, че търси тази информация. На екрана се появи списък с имена, към някои от които имаше прикрепени снимки: Древните в Лондон, които владееха една или повече стихийни магии.

— В Лондон има дванадесет Древни — каза той — и всички те са ни верни.

— Ами Потомци?

На екрана се появиха шестнадесет имена. Макиавели провери пристрастията им и отново поклати глава.

— Всички са ни верни — повтори той. — Малцина от онези, които ни се противопоставят, избират да живеят в Англия, макар че има няколко в Шотландия и един в Ирландия.

— Провери безсмъртните хора.

Пръстите на Макиавели затанцуваха по клавишите и се появи половин екран имена.