Майкъл Скот - Вълшебницата

— Повече от двеста години…

— И през цялото това време някога искало ли ти се е да беше безсмъртен?

— Никога не ми е минавало през ума — рече бавно призракът. — Имало е моменти, когато ми се е искало да съм още жив. В дните, когато в залива пада мъгла или пък вятърът носи водните пръски във въздуха, ми се е искало да имам физическо тяло, за да ги усетя. Но не съм сигурен дали бих желал да съм безсмъртен.

— Безсмъртието е проклятие — рече твърдо Пернел. — Разбива ти сърцето. Не можеш да си позволиш да се сближиш с хората. Самото ни присъствие е опасно за тях. Дий е сривал със земята цели градове, в опитите си да ни залови, предизвиквал е пожари и глад, дори земетресения, мъчейки се да ни спре. Двамата с Никола прекарахме живота си в бягане, криене и спотайване в сенките.

— Ти не си искала да бягаш, така ли? — попита призракът.

— Трябваше да останем и да се бием — кимна Пернел. Опря лакти на дървеното перило и се загледа надолу към пристана. Въздухът трептеше и за миг тя зърна безчет фигури в костюми и униформи от миналото, тълпящи се по кея. Вълшебницата се съсредоточи и призраците на Алкатраз изчезнаха. — Трябваше да се бием. Можехме да спрем Дий. Имахме възможност да го сторим през 1945-а в Ню Мексико, а двадесет години по-рано, през 1923-а, в Токио, той беше в ръцете ни, изтощен почти до смърт след земетресението, което бе предизвикал.

— Защо не го направихте? — попита Де Аяла.

Пернел огледа опакото на дланите си, изучавайки новите бръчки по някога гладката кожа. Синьо-зелените старчески вени вече се виждаха ясно; вчера ги нямаше.

— Защото Никола каза, че тогава няма да сме по-добри от Дий и другите като него.

— А ти не беше съгласна?

— Чувал ли си някога за един италианец на име Николо Макиавели? — попита Пернел.

— Не съм.

— Блестящ ум, хитър и безмилостен. Сега, за съжаление — и за голямо мое учудване, — работи за Тъмните древни — каза Вълшебницата. — Но преди много години беше казал нещо като „ако трябва да нараниш някого, нарани го толкова силно, че да няма нужда да се боиш от отмъщението му“.

— Не ми звучи като особено добър човек — рече Де Аяла.

— Не е. Но е прав. Преди три века безсмъртният човек Темуджин 45 45 По-известен като Чингис хан. — Б.пр. предложи да затвори Дий в някое далечно Сенкоцарство вовеки веков. Трябваше да се съгласим.

— И ти искаше да го направите? — попита Де Аяла.

— Да, аз бях за това да го затворим в Сенкоцарството на Монголската империя на Темуджин.

— Но съпругът ти отказа?

— Никола заяви, че нашата задача е да пазим Сборника и да открием близнаците от пророчеството, а не да воюваме с Тъмните древни. Но няма да отрека, че щеше да ни е по-лесно, ако Дий не ни преследваше постоянно. В Токио имахме възможност да го лишим от силите му, от паметта му и може би дори от безсмъртието му. Тогава той нямаше да е заплаха за нас. Трябваше да го направим.

— Но това щеше ли да спре Тъмните древни? — попита призракът.

Пернел се замисли за момент.

— Щеше да им причини някои неудобства, да ги забави малко, но не, нямаше да ги спре.

— Вие двамата щяхте ли да имате възможност да изчезнете напълно?

Усмивката на Пернел бе горчива.

— Вероятно, не. Където и да отивахме, по някое време ни се налагаше да продължим нататък. Винаги — рано или късно — се местехме. — Тя въздъхна. — Задържахме се прекалено дълго в Сан Франциско. Даже собственичката на кафенето, намиращо се срещу нашата книжарница, беше започнала да коментира липсата на бръчки по кожата ми. — Пернел се изсмя. — Без съмнение си мисли, че си инжектирам ботокс. — Тя вдигна ръце пред себе си и ги огледа критично. — Чудя се какво ли би казала, ако ме види сега?

— Тази жена приятелка ли ти е? — попита бързо Де Аяла. — Дали ще може да помогне?

— Тя ми е позната, не приятелка. Освен това е обикновен човек. Няма как дори да се опитам да й обясня и най-малката частица от това — каза Пернел. — Така че, не, няма да я помоля за помощ. Само ще я изложа на опасност.

— Помисли, мадам, помисли: трябва да има някой, към когото можеш да се обърнеш — настоя отчаяно Де Аяла. — Някой Древен, който е благоразположен към делото ви, или безсмъртен, който не е свързан с Тъмните древни? Дай ми име. Нека отида и ги намеря. Колкото и да си силна и могъща, не можеш да устоиш сама на сфинкса, Морския старец и чудовищата в килиите. А онзи, който прати мухите сутринта, със сигурност ще опита нещо ново, нещо още по-смъртоносно.

— Знам — каза Пернел мрачно. Загледа се в нереидите в морето и остави мислите си да се зареят. Трябваше да има безсмъртни в Сан Франциско — всъщност тя знаеше, че има; по-рано днес бе уловила беглия образ на младолик момък с мъртви очи, който се взираше в нея. Той използваше ясновидска купа, за да я наблюдава. Устните на Вълшебницата се извиха в усмивка; вече нямаше да използва тази купа. В него обаче имаше нещо — нещо диво и смъртоносно в начина, по който се движеше и я гледаше, и то й напомни за…