Майкъл Скот - Вълшебницата

— Надявах се, че ще спиш малко по-дълго — рече той тихо.

— Къде сме? — попита тя завалено. Устата й беше суха и й се струваше, че усеща грубия прах от Дивия лов върху езика си.

Фламел й подаде бутилка вода.

— На „Милбанк“. — Той почука леко с пръст по прозореца и тя погледна навън. — Тъкмо подминахме парламента.

През задния прозорец Софи зърна зрелищно осветената сграда на английския парламент. Осветлението й придаваше топъл, почти неземен вид.

— Как се чувстваш? — попита Никола.

— Изтощена — призна тя.

— Не съм изненадан, след това, което направи току-що. Сигурно знаеш, че днес ти стори нещо уникално в човешката история: победи един архонт.

Тя глътна още вода.

— Убих ли го.

— Не — каза Фламел и Софи откри, че тайно изпитва облекчение. — Макар че, смея да кажа, би могла, ако беше напълно обучена… — Алхимика замълча за момент, после добави: — След като завършите обучението си, не мисля, че ще има нещо, което ти или брат ти да не можете да направите.

— Никола — каза Софи, внезапно натъжена, — не искам да се обучавам. Искам просто да се върна у дома. До гуша ми дойде всичко това, бягането и битките. Писна ми да се чувствам зле, писна ми от постоянното главоболие, от болката в очите и ушите ми, от възела в стомаха ми. — Осъзна, че в очите й напират сълзи, и разтърка лицето си с ръце. Нямаше да плаче точно сега. — Кога можем да се върнем вкъщи?

Настъпи дълго мълчание и когато Фламел най-сетне отговори, акцентът му бе силен и ясно издаваше френския му произход.

— Надявам се, че скоро ще мога да ви отведа в Америка — може би още утре. Но не можете да се върнете вкъщи. Поне засега.

— А кога? Не можем да бягаме и да се крием вечно. Родителите ни вече задават въпроси. Какво да им кажем? — Тя вдигна ръка и загледа как върху меката й плът се оформя гладка огледална сребърна кожа. — Как да им съобщим за това?

— Нищо няма да им казвате — рече простичко Никола. — Но може би няма и да се наложи. Нещата се развиват бързо, Софи. — От акцента му името й прозвуча екзотично. — По-бързо, отколкото съм си въобразявал или очаквал. Всичко се приближава към критичната си точка. Тъмните древни, изглежда, са изоставили всякаква предпазливост, в отчаяния си стремеж да ви заловят и да вземат страниците от Сборника. Виж какво направиха: пуснаха по света Нидхьог, Дивия лов и дори архонта Кернунос. Това са създания, които не са крачили по земята от векове. Те отдавна искат да хванат мен и Пернел живи заради онова, което знаем за Сборника и за близнаците; сега ни искат мъртви. Вече не се нуждаят от нас, защото притежават по-голямата част от Книгата и знаят, че вие двамата с брат ти сте близнаците от пророчеството. — Никола въздъхна уморено. — По-рано си мислех, че ние с Пернел разполагаме най-много с месец, преди магията за безсмъртие да загуби силата си и да умрем от старост.

Вече не мисля така. След малко повече от две седмици е Лита: лятното слънцестоене. Това е невероятно важен ден; ден, в който царствата на сенките се приближават до този свят. Смятам, че тогава всичко ще свърши, по един или друг начин.

— Какво искаш да кажеш с това „всичко ще свърши“? — попита Софи изтръпнала.

— Всичко ще се промени.

— Всичко вече се промени — тросна се тя. Страхът я караше да изпитва гняв. Джош се размърда, но не се събуди. — За теб всичко това е нормално. Ти живееш в свят на чудовища и създания от приказките. Но не и ние с Джош. Или поне доскоро не живеехме — поправи се тя. — Докато ти и жена ти не ни избрахте…

— О, Софи — каза меко Никола. — Това няма нищо общо с Пернел и мен. — Той се изсмя тихо на себе си. — Вие с брат ти сте били избрани много отдавна. — Той се приведе напред и очите му блестяха в мрака. — Вие сте среброто и златото, луната и слънцето. Носите в себе си гените на оригиналните близнаци, които се сражаваха на Дану Талис преди десет хилядолетия. Софи, вие с брат ти сте наследници на богове.

— Има ли някой, към когото можеш да се обърнеш за помощ? — попита Хуан Мануел де Аяла.

— Не съм сигурна. — Пернел се бе облегнала на едно дървено перило, почти точно над официалната табела, която приветстваше посетителите на острова.

ЗАТВОР НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ОСТРОВ АЛКАТРАЗ, ПЛОЩ 12 АКРА.

2.5 КИЛОМЕТРА ДО ТРАНСПОРТНИЯ ПРИСТАН.

ДОПУСКАТ СЕ САМО ПРАВИТЕЛСТВЕНИ СЪДОВЕ.

ОСТАНАЛИТЕ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖАТ ДИСТАНЦИЯ 200 МЕТРА.

НИКОЙ НЕ СЕ ДОПУСКА НА БРЕГА БЕЗ ПРОПУСК.

Над табелата с червена боя бяха изписани думите „Индианци, добре дошли“, а под нея с по-големи, избледнели червени букви пишеше „Индианска земя“. Пернел знаеше, че тези надписи датират от 1969-а, когато Американското индианско движение бе окупирало Алкатраз.