Майкъл Скот - Вълшебницата

Никое животно не обича огъня, реши Софи, а щом архонтът живееше във влажен горски свят, вероятно се боеше от огън. Тя усети съвсем кратък проблясък на страх — ами ако огънят отново й изневереше, — но яростно потисна тази мисъл. Този път магията нямаше да я предаде. В мига преди да натисне с пръст татуировката и да призове Огнената магия, тя използва мъничка част от аурата си, за да задейства Въздушната си магия.

Фучащо торнадо се появи около архонта. Останките от Дивия лов, всяка частица прах и пясък, се надигнаха и обвиха Кернунос в дебела жужаща мантия. Заслепиха го, изпълниха устата и ноздрите му с прах и накараха създанието да закрие лице. Тогава Софи натисна с показалец кръглата татуировка и възпламени прашния облак. В последния миг, преди да се свлече в безсъзнание на земята, тя чу писъка на Рогатия бог. Това бе най-ужасяващият звук, който бе чувала някога.

— Джош — изпъшка Дий, отчаяно парирайки мощните удари, от които чак ръцете му изтръпваха. — Има толкова много неща, които не знаеш. Толкова много неща, които мога да ти кажа. Въпроси, на които мога да отговоря.

— Вече знам много за теб, Магьоснико. — Всеки път, когато остриетата близнаци се срещаха, летяха синьо-бели и червено-черни искри, които засипваха биещите се. Лицето на Джош бе осеяно с черни точки, а съсипаният костюм на Дий бе покрит с десетки дупчици. — Ти. Си. Мислеше. Да. Убиеш. Архонта. — Джош подчертаваше всяка дума с удар.

— Ти си държал Кларент — отвърна Дий. — Вкусил си от силата му. Знаеш какво може да прави. Помисли си само: ако убиеш архонта, ще придобиеш хилядолетия, стотици хилядолетия знание. Ще узнаеш историята на света от самото начало. А и не само на този свят. На безброй светове.

Изведнъж ги блъсна огромна вълна от жега с мирис на ванилия и ги събори на колене. Дий беше обърнат по посока на архонта и рухна назад, закрил лицето си с ръце, заслепен от светлината. Джош се претърколи, видя Рогатия бог, погълнат от златисто-зелени пламъци, а после и сестра си, свличаща се на земята в безсъзнание. Прилоша му от страх. Претърколи се на четири крака — и откри, че Екскалибур лежи в калта до дясната му ръка. Пръстите му моментално се свиха около дръжката и мълниеносна болка се стрелна по лявата му ръка, в която държеше Кларент. Той се опита да пусне Меча на страхливеца, но не можа — оръжието бе залепнало за дланта му, сякаш се бе сраснало със стиснатия му юмрук. Яркочервена кръв се процеждаше между пръстите му. Той се дръпна от Екскалибур и изгарящата болка в лявата му ръка отслабна. Джош се изправи с мъка на крака, подхвана дръжката на Екскалибур с острието на Кларент и метна меча надалеч, а после се затича към сестра си.

Дий се надигна на колене, като премигваше, за да прогони светлите петна от очите си. Видя как Джош запрати Екскалибур през въздуха и той цопна в лепкавото вещество, останало в димящия ров. За миг заплува на повърхността на гъстата черна течност, после тя забълбука силно и мечът потъна.

Джош се смъкна на колене ужасен. Взе Софи на ръце и я вдигна върху задната седалка точно когато двигателят задавено запали. Никола Фламел, с болнав вид, се строполи в колата, а от ръцете му се точеха струйки зелена енергия, с която бе заредил акумулатора.

Джон Дий бе принуден да се хвърли встрани от пътя, когато колата, с врати, които още се люлееха отворени, се понесе с вой по тесния проход, мачкайки под колелата си стрели и копия. Магьосника отчаяно се помъчи да съсредоточи мислите си и да събере достатъчно енергия, за да спре таксито, но беше физически и умствено изцеден. Надигна се на крака и загледа как архонтът се тръшна на земята и се затъркаля в лепкавата кал, за да угаси пламъците, които трепкаха и играеха по козината му. По-малко от шепа вълци бяха преживели атаката и два от тях изчезнаха в облаци прах, когато Кернунос неволно ги смачка.

Черното такси се промъкна през разкъсаната порта със стържене на метал, сипейки рояци искри от калниците и отворените си врати, излезе с поднасяне на мократа улица и полетя с рев в нощта. Стоповете грееха в червено; после колата сви зад един ъгъл и изчезна.

Скрита в сенките, Бастет извади от джоба си тънък мобилен телефон и натисна бутон за бързо набиране. Отговориха й още на първото иззвъняване.

— Дий се провали — каза тя кратко и затвори.

Софи се събуди, когато таксито мина по един „лежащ полицай“. Беше съвсем дезориентирана и й трябваше известно време, докато избледнеят спомените, които отначало й се сториха като откъслеци от сънища. Още чуваше в главата си писъците на Кернунос и за миг наистина й стана жал за създанието. Тя се надигна бавно и сковано до седнало положение и се огледа. Джош лежеше отпуснато на седалката до нея и дишаше тежко. Лицето му бе почерняло и подуто от искрите, попаднали върху него. Алхимика седеше в сянка до прозореца и се взираше в нощта. Като я чу да се движи, той обърна глава и в уморените му очи проблеснаха отражения на светлините на града.