Майкъл Скот - Вълшебницата

— Знаеш ли какво смята да прави Дий с всички същества на този остров?

Мориган я изгледа мълчаливо.

Пернел се усмихна.

— Има ли значение дали ще знам… след като и двете скоро ще умрем?

Богинята-врана се опита да кимне, но главата й бе залепнала здраво.

— Дий получи нареждане да събере създанията, но съм сигурна, че не знае какво възнамеряват да правят с тях Древните.

— Ти обаче знаеш — предположи Пернел.

— Виждала съм и по-рано да става нещо подобно — много отдавна дори по вашето човешко измерване на времето. Това е своеобразна армия — рече уморено Богинята-врана. — Когато му дойде времето, тя ще бъде пусната срещу града.

Пернел ахна. Изведнъж си представи небето над Сан Франциско пълно с прегладнели вампири, канализацията гъмжаща от таласъми и тролове, пейсти в залива, вендиго и клурикони по улиците.

— Ще настъпи касапница.

— Това е идеята — прошепна Мориган. — Как мислиш, че ще реагират човеците, като видят чудовища от митовете и легендите по улиците и в небето?

— С ужас, неверие. — Пернел си пое дълбок, треперлив дъх.

— Цивилизацията ще рухне.

— И по-рано е рухвала — рече презрително Мориган.

— И се е въздигала — каза бързо Пернел.

— Този път няма да се въздигне. Чух слухове, че имало подобни сбирки от същества — армии, зоопаркове, менажерии, наричай ги както искаш — на всеки континент. Предполагам, че ще бъдат пуснати по света в един и същи ден. Човешките армии ще изхабят личния състав и оръжията си срещу тези създания… а после, когато са изтощени и отслабени, онези, които наричате Тъмните древни, ще се върнат на земята. — Богинята-врана се засмя, после смехът й премина в мъчителна кашлица.

— Е, поне планът е такъв. Разбира се, това няма как да се случи, ако Дий не вземе последните две страници от Сборника. Без Последното призоваване Сенкоцарствата не могат да бъдат подредени в права линия. — Мориган се закашля пак. — Чудя се какво ли е подготвил господарят на Дий за него, в случай че се провали? Нещо жестоко, без съмнение — добави тя почти радостно.

— Но аз мислех, че той ти е приятел — каза Пернел изненадана. — Работила си с него в продължение на векове.

— Не по свое желание — сопна се Мориган. — Древните, на които служи Дий, ми заповядаха да изпълнявам неговите нареждания. — Тя опита да се обърне в лепкавата паяжина, но нишките се свиха и я хванаха по-здраво. — И виж докъде ме докара това.

— Блестяща черна сълза набъбна в ъгълчето на окото й и се изтърколи по бузата й. — Ще умра тук днес, отровена от Оковаващите символи, и никога вече няма да видя небето.

Пернел гледаше как черната сълза капна от брадичката на Мориган. В мига щом се отдели от нея, тя се превърна в снежнобяло перце, което се спусна леко към земята.

— Може би Дий ще прати някого да те спаси.

— Съмнявам се. — Богинята-врана се закашля. — Ако умра, за него това ще бъде просто едно дребно неудобство. Дий ще получи нов слуга от своя Древен господар, а аз ще бъда забравена.

— Изглежда, и двете сме предадени от Магьосника — прошепна Пернел. Видя как още една черна сълза се търкулна по лицето на богинята и се превърна в бяло перце, в мига щом се отдели от брадичката й. — Мориган… иска ми се… иска ми се да можех да ти помогна — призна Пернел, — но не съм сигурна, че мога да ти вярвам.

— Разбира се, че не можеш да ми вярваш — отвърна Мориган.

— Ако сега ме освободиш, ще те унищожа. Такава ми е природата. — Бледото й лице бе потъмняло до синьо-зелено и по челото и бузите й бяха избили петънца. Тя започна да се мята в паяжината, черни пера се откъсваха от наметалото ѝ, за да се присъединят към малката купчинка бели перца на земята под краката й. — Време е да умра… — Очите й се оцъклиха широко, черни и празни, а после много, много бавно струйки червено и жълто се заизвиваха през чернотата, придавайки й блед оранжев цвят. Богинята-врана си пое дълбоко дъх, затвори очи и замря.

— Мориган? — прошепна Пернел.

Създанието не помръдна.

— Мориган? — повтори Пернел. Макар че създанието бе неин враг от поколения насам, тя бе поразена, ужасена от това, че бе стояла тук и бе оставила една легенда да умре.

Очите на Мориган се разтвориха рязко. Вече не бяха черни, а яркочервени, с цвета на прясна кръв.

— Мориган…? — Пернел отстъпи крачка назад.

Гласът, който излезе от устните на Богинята-врана, бе малко по-различен от обичайния за нея. Ясно се долавяха следи от ирландски или шотландски акцент.

— Мориган сега спи… Аз съм Бав.