Майкъл Скот - Вълшебницата

— Замъкът ще издържи — рече уверено Паламед.

— Никой замък не е напълно непревземаем — рече простичко Джош, а после млъкна, щом от мрака изникна една огромна червеноока фигура. Всички се обърнаха да проследят погледа му. Това беше най-едрото куче. Козината му бе сплъстена от кал, а на гърба му, опасно близо до гръбнака, имаше дълбока порезна рана.

— Гавраил! — извика Шекспир.

Само за миг, между две крачки, кучето се преобрази. Мускулите му заиграха, кокалите запукаха и затрещяха и то се изправи на задните си крака, шията му се скъси, а чертите на лицето и линията на челюстта му се разместиха. Кучето се превърна в млад мъж със сиво-кафеникава коса, който имаше почти човешки вид. Лилаво-сини татуировки се виеха по бузите му, спускаха се по врата му и се разстилаха по голата му гръд. Беше бос и носеше само грубо изтъкани вълнени панталони в червено-черно каре. Кървавочервените му очи надничаха изпод криво подрязан бретон.

— Гавраил, ти си ранен — рече Барда.

— Драскотина — отвърна човекът-куче. — Нищо повече. А създанието, което ми направи това, никога вече няма да прави нищо. — Той говореше с напевен акцент, който Софи разпозна като уелски.

Едно по едно кучетата около Шекспир придобиха човешка форма.

— Вие Торк Алта ли сте? — попита Джош, като си спомни създанията, пазили Царството на сенките на Хеката.

— Те са ни роднини — рече Гавраил. — Ние сме Торк Мадра.

— Хрътките на Гавраил 30 30 Огромни кучета на отвъдния свят. Произлизат от келтски мит, но са навлезли в християнството, където се смята, че са предвождани от архангел Гавраил — оттам идва и името им. — Б.пр. — рече Софи, чиито очи проблясваха в сребърно.

Гавраил се обърна и погледна момичето, а раздвоеният му език се стрелна да опита въздуха, подобно на змийски.

— Отдавна не са ни наричали с това име. — Езикът се показа отново. — Но ти не си изцяло човек, нали, Софи Нюман? Ти си Лунната близначка и си твърде, твърде млада, за да носиш мъдростта на вековете в себе си. Вониш ми на онази противна Вещица от Ендор — рече той презрително и се извърна, а носът му потрепна с отвращение.

— Хей, не можеш да говориш така на… — започна Джош, но Софи го сграбчи за ръката и го издърпа назад.

Гавраил пренебрегна това избухване и се обърна към Паламед.

— Ларвите и лемурите са сразени.

— Толкова бързо! — извика Сарацинския рицар. Двамата с Шекспир бяха видимо потресени. — Но не всичките, нали?

— Всичките. Вече ги няма.

— Бяха почти пет хиляди… — започна Шекспир.

— Дий е тук — каза Гавраил, а гласът му звучеше като тихо ръмжене. — А също и Бастет. — Той размърда рамене и направи гримаса, когато раната на гърба му се отвори.

— Обаче има и още нещо, нали? — обади се уморено Фламел. — Последователите на Тъмните древни и агентите на Дий в града са долнопробно сборище от враждуващи фракции, които по-скоро биха се счепкали помежду си, отколкото да тръгнат заедно на бой. За да бъдат избити ларвите и лемурите, е нужна добре обучена и организирана армия, подчинена на един водач.

Гавраил наведе леко глава.

— Ловът е излязъл.

— О, не. — Паламед си пое дълбок, накъсан дъх и смъкна големия меч от гърба си.

— А също и господарят им — добави мрачно Гавраил.

Джош погледна към сестра си, чудейки се дали тя знае за какво говори Торк Мадра. Очите й се бяха превърнали в плоски сребърни дискове и върху лицето й имаше изражение не на страх, а почти на страхопочитание.

— Кернунос 31 31 Келтски бог, който се свързва с мъжките рогати животни, плодородието и подземния свят. — Б.пр. се е появил отново — каза Гавраил с нотка на върховен ужас в гласа. А после, една по една, всички хрътки отметнаха глави и завиха жално.

— Рогатият бог — прошепна Софи и се разтрепери. — Господарят на Дивия лов 32 32 Според средновековен европейски мит Дивия лов представлява група призрачни ездачи, придружени от кучета, които препускат по небето. — Б.пр. .

— Той Древен ли е? — попита Джош.

— Архонт.

— Казаха ми, че тази Пернел била уловена в капан, слаба и беззащитна — произнесе твърдо Били Хлапето в тесния блутуут микрофон, който минаваше покрай небръснатата му челюст. — Това просто не е вярно. — През зацапаното с буболечки предно стъкло на форда можеше ясно да види Алкатраз от другата страна на залива. — И мисля, че имаме проблем. Голям проблем.

На другия край на света Николо Макиавели слушаше внимателно гласа, носещ се от високоговорителя на телефона, докато подреждаше куфара си. Не помнеше кога за последен път сам си е стягал багажа. За това винаги се бе грижил Дагон.