Майкъл Скот - Вълшебницата

— Хей, а ние няма ли също да сме на острова?

— Повярвай ми — рече Макиавели, — след като събудим спящата армия, няма да се мотаем наоколо. Е, ще се видим утре в дванадесет и половина по обяд местно време, когато каца самолетът ми. Ако всичко върви по план, Пернел няма да доживее до края на деня.

Доктор Джон Дий беше ужасен.

До него Бастет си пое рязко дъх и потрепери, и Дий осъзна, че тя също е уплашена. Това го ужаси още повече.

И по-рано Дий бе изпитвал страх и винаги го бе приемал с радост. Страхът го опазваше жив, караше го да бяга, когато другите оставаха, биеха се и умираха. Но това сега не бе обикновен ужас: беше нещо отвратително, което проникваше до костите, преобръщаше стомаха му, предизвикваше тръпки по тялото му и го обливаше в ледена пот. Хладната аналитична част на ума му разбираше, че това не е рационален страх; беше нещо по-силно, първично и древно — ужас, стаен дълбоко в лимбичната система 34 34 Част от мозъка, която е свързана с човешките емоции. — Б.пр. , най-старата част от човешкия мозък. Това бе първобитен страх.

През дългия си живот Дий се бе срещал с някои от най-отвратителните Древни — страховити създания, които не бяха дори смътно човекоподобни. Изследванията и пътешествията му го бяха отвеждали в някои от най-мрачните Сенкоцарства — места, където кошмарни създания се носеха в изумрудени небеса или ужасни твари с пипала се гърчеха в кървавочервени морета. Но никога не бе толкова уплашен. Черни петна танцуваха в периферното му зрение и той осъзна, че диша толкова учестено, че чак се задъхва. Отчаяно се опита да успокои дишането си и се съсредоточи върху причината за своя страх — създанието, крачещо по средата на празната улица в Северен Лондон.

Повечето улични лампи бяха тъмни, а тези, които светеха, обливаха фигурата в мъртвешко сияние, нашарвайки я с жълто-черни петна. Тя бе висока близо два метра и половина, имаше огромни ръце, а краката й завършваха с кози копита. От двете страни на черепа й стърчаха гигантски еленови рога с по шест разклонения, които добавяха още поне метър и половина към ръста й. Създанието бе увито в най-разнообразни кожи от отдавна измрели животни и на Дий му бе трудно да каже къде свършват те и къде започва косматото тяло. Върху лявото рамо на гиганта бе метната двуметрова тояга, направена от динозавърска челюст; по едната й страна минаваше редица остри зъби.

Това бе Кернунос, Рогатият бог.

Преди петнадесет хиляди години един уплашен художник от палеолита бе надраскал образа на това създание върху стената на пещера в Югозападна Франция — образ, който не бе нито човек, нито животно, а нещо по средата. Дий осъзна, че вероятно в момента изпитва същите чувства като онзи първобитен човек. Само като гледаше съществото, се чувстваше дребен, незначителен и жалък.

Винаги бе смятал, че Рогатият бог е просто някакъв Древен — може би дори един от Великите древни, — но по-рано днес Марс Ултор му бе разкрил нещо потресаващо, което го ужаси. Рогатият бог не беше Древен. Той бе нещо по-старо, много по-старо, нещо, което съществуваше по самите краища на митовете.

Кернунос бе един от легендарните архонти — расата, управлявала земята в невероятно далечното минало. Когато Рогатият бог е крачил за първи път по света, Игдразил е бил само семенце, Нидхьог и неговият род са били новоизлюпени, а до появата на първите човеци са оставали стотици хиляди години.

Рогатият бог пристъпи напред и светлината обля лицето му.

Дий се почувства, сякаш са му забили юмрук в корема. Бе очаквал нещо ужасяващо, но създанието се оказа красиво. Поразяващо, неестествено красиво. Лицето му имаше тъмен загар, но бе гладко и без бръчки, сякаш изсечено от камък, а от дълбоко хлътналите орбити грееха овални кехлибарени очи. Когато Кернунос заговори, пълните му устни едва помръдваха, а дългата му шия оставаше неподвижна.

— Древна и човек, котка и нейният господар, а кой от тях е по-опасен, чудя се? — Гласът му бе изненадващо мек, почти нежен, макар и напълно лишен от емоции, и въпреки че Дий го чуваше да говори на английски, беше убеден, че долавя в главата си жуженето на същите тези думи, изречени на стотици други езици. Кернунос се приближи и приклекна на едно коляно, като се втренчи първо в Бастет, а после и в Дий. Магьосника погледна в очите на Рогатия бог: зениците му представляваха черни процепи, но за разлика от змийските бяха разположени хоризонтално като черни водоравни линии. — Значи ти си Дий. — Жужащите гласове се завихриха в главата на доктора.