Майкъл Скот - Вълшебницата

Николо Макиавели усети, че кима в знак на съгласие. Зачуди се дали американецът знае, че Мориган също е изчезнала. Но това, което Хлапето не би могло да знае, бе, че точно в момента, когато онази аура бе запулсирала на острова, подобна енергия бе оживяла и в Северен Лондон. Макиавели бързо прегледа получените имейли; всички те докладваха за пламването на нещо, което би трябвало да представлява много мощна аура.

„… по-мощна от всяка, която съм виждал досега…“

„… сравнима с аурата на Древен…“

„… доклади за спонтанно възпламеняване на аури в «Хампстед Хийт» 33 33 Парк в Лондон. — Б.пр , на Камдън Роуд и в гробището «Хайгейт»…“

Интересно беше, че два имейла докладваха за характерен аромат на мента.

Подписът на Фламел.

Макиавели поклати глава с възхищение. Изглежда, Алхимика се бе свързал с Пернел. Ясновидството бе относително проста работа и макар че действаше най-добре на къси разстояния, все пак семейство Фламел се бяха оженили през 1350-а и бяха живели заедно над 650 години. Връзката между тях бе много силна и изглеждаше нормално да могат да се свържат един с друг през хиляди километри разстояние. Но ясновидството не би трябвало да задейства аурите на Фламел и Пернел по толкова драматичен начин. Освен ако… освен ако Пернел не се е намирала в опасност и Алхимика е подсилил нейната аура със своята. Макиавели се намръщи. Обаче Никола отслабваше; подобно действие би следвало — и щеше — да го убие.

Близнаците!

Николо Макиавели поклати глава с отвращение. Май от старост умът му започваше да работи бавно, помисли си той. Това трябваше да е свързано с близнаците. Беше ги видял да действат заедно при „Нотр Дам“, за да победят гаргойлите. Сигурно те бяха дали на Фламел част от силата си, а той на свой ред някак бе успял да се свърже с Алкатраз и Пернел. Ето защо характерният аромат на аурата бе толкова силен.

— Защо реши да се обадиш точно на мен? — запита на глас Макиавели.

— Ти не беше първият, на когото позвъних — призна Хлапе-то. — Но не мога да се свържа с господаря си. Помислих, че трябва да те предупредя… а и се надявах, че може би знаеш някакъв начин да надвием тази Пернел Фламел. Срещал ли си я някога?

— Да. — Макиавели се усмихна горчиво, докато си спомняше. — Само веднъж. Много отдавна: през 1669 година. Дий беше изгубил следите на семейство Фламел след Големия лондонски пожар и те бяха избягали на Европейския континент. Аз се намирах на почивка в Сицилия, когато съвсем случайно ги забелязах. Никола беше болен, повален от хранително натравяне, и аз уредих местният лекар да добави малко сънотворно към лекарството му. С цялата си надменност помислих, че мога да се справя първо с Пернел, а после да се заловя с Алхимика. — Италианецът вдигна лявата си ръка към светлината. Върху нея още личеше фина мрежа от белези, а по раменете и гърба му имаше и други. — Бихме се цял ден — нейното вълшебство срещу моята магия и алхимия… — Гласът му се провлачи и заглъхна.

— И какво стана? — попита накрая Били.

— Енергиите, които освободихме, предизвикаха изригване на вулкана Етна. Едва не загинах на острова в онзи ден.

Били Хлапето свали бинокъла, после обърна гръб на залива и приседна на една ниска каменна стена. Втренчи се в износените си каубойски ботуши; кожата бе оръфана и разкъсана, на места протрита почти до дупки. Беше време да си купи нови, но това означаваше да предприеме пътуване до един познат обущар в Ню Мексико, който все още изработваше ботуши и обувки по стария метод. Били имаше някои приятели в Албъкърки и Лас Крусес, други в Силвър Сити, където бе отраснал, и във Форт Съмнър, където го бе застрелял Пат Гарет.

— Бих могъл да събера банда — рече той бавно. Очакваше италианецът да възрази и бе изненадан, когато не чу нищо в отговор. — Ще бъде също като в старите времена. Познавам няколко безсмъртни, които са ни верни — някой и друг каубой, един испански конкистадор и двама велики воини на апахите. Може би, ако нападнем острова заедно…

— Идеята е добра, но така вероятно ще обречеш приятелите си на смърт — каза Макиавели. — Има и друг начин. — Линията пропука. — На острова има армия — армия от чудовища. Мисля, че вместо да нападаме Пернел, трябва просто да събудим дремещите зверове. Много от тях са спали омагьосан сън в продължение на месец или повече; ще бъдат гладни… и ще тръгнат да търсят най-близкото топлокръвно ястие: мадам Пернел.

Били Хлапето кимна, а после го прониза една мисъл.