Майкъл Скот - Вълшебницата

— Всъщност това ми дава основание да се надявам — каза той и този път усмивката му бе искрена. — Пернел е седма дъщеря на седма дъщеря. Може да общува със сенките на мъртвите; те не я плашат. Алкатраз е остров на призраците, а те най-често са безобидни.

— Най-често? — обади се Джош.

— Най-често — съгласи се Никола. — Но никой не може да нарани моята Пернел — добави той уверено.

— Мислиш ли, че нещо й се е случило? — попита Софи точно когато Джош отваряше уста да зададе същия въпрос.

Настъпи пауза, после Фламел отговори.

— Едва ли. Видяхме аурата й да пламти. Подсилена от нашите аури — особено от вашите, — за кратко време тя ще е особено могъща.

— Но какво имаше предвид тя, като каза, че си я убил? — попита Софи, вече с по-укрепнал глас.

— Не знам — промълви той тихо. — Но в едно съм сигурен: ако нещо се бе случило с нея, щях да разбера. Щях да го почувствам. — Изправи се бавно и сковано на крака, опрял ръце отзад на кръста си. Огледа празната барака и кимна към раниците на близнаците. — Взимайте си нещата; трябва да се махаме оттук.

— И къде ще отидем? — попита Джош.

— Където и да е, само да сме далеч от това място — рече Никола. — Обединените ни аури сигурно са подействали като маяк. Бас държа, че всеки Древен, Потомък и безсмъртен в Лондон в момента се е запътил насам. Ето защо Паламед се разстрои толкова.

Софи се изправи. Джош протегна ръка да задържи сестра си, но тя поклати глава.

— Мислех, че ще останеш и ще се биеш — каза тя на Никола. — Това е, което искаше от теб Пернел, а нали Шекспир и Паламед също казаха, че трябва да постъпим така?

Фламел се спусна по стълбите и изчака близнаците да се присъединят към него в хладния нощен въздух отвън, преди да отговори. Той погледна към Джош.

— А ти как мислиш? Да останем и да се бием, или да бягаме?

Джош го погледна смаяно.

— Питаш мен? Защо?

— Ти си нашият тактик, вдъхновен от самия Марс. Ако някой знае какво да прави в битка, това си ти. И както ми напомни Пернел, вие сте легендарните близнаци и сте наистина могъщи. Така че, кажи ми, Джош, какво да правим?

Джош тъкмо щеше да възрази, че няма никаква представа… но още докато клатеше глава, изведнъж разбра отговора.

— След като не съм наясно какво идва срещу нас, не мога да кажа. — Той се огледа. — От една страна, се намираме на сигурно място, в умно проектирана и защитена с капани крепост. Знаем, че около замъка има предпазна зона и че къщите там се обитават от същества, верни на рицаря. Сигурен съм, че Шекспир и Паламед разполагат и с други средства за отбрана. Но ако останем да се бием, ще се окажем заседнали тук и тъй като това е страната на Дий, той ще има време да докара подкрепления и да ни приклещи напълно. — Погледна към сестра си. — Аз казвам да бягаме. Когато се бием, трябва да е при наши условия.

— Добре казано. — Алхимика кимна. — Съгласен съм. Сега ще избягаме, за да можем да се бием друг ден.

Паламед се появи от мрака, носейки със себе си аромат на карамфил. Вече бе напълно преобразен в Сарацинския рицар, който някога се бе сражавал редом с крал Артур. От главата до петите го покриваше гладка черна метална броня, облечена върху черна ризница. Качулка от метални брънки предпазваше главата и врата му и се спускаше по раменете. Над нея имаше гладък метален шлем с дълъг предпазител за носа. На кръста му висеше закривен шамшир 29 29 Тънка и извита персийска сабя. — Б.пр. , а на гърба му бе привързан широк двуостър меч.

Мъжът и без това си беше едър, а в бронята изглеждаше направо чудовищен. Преди да успее да заговори, се появи забързан Шекспир, следван от пет от червенооките кучета.

— Колко зле са нещата? — попита Паламед.

— Доста зле — промърмори Шекспир. — Преди малко няколко души — предимно безсмъртни и няколко човеци — ловци на глави — навлязоха в улиците, охранявани от ларвите и лемурите. Не стигнаха далеч. — Аурата на Шекспир пропукваше в мътно жълто и във въздуха се усещаше миризмата на лимон. Върху оцапания работен комбинезон на безсмъртния се образува комплект съвременна полицейска броня. Той държеше хлабаво в лявата си ръка боздуган с верига, а покритата с шипове глава на боздугана се влачеше в калта. Едно от кучетата я облиза с раздвоения си език. — Ларвите и лемурите са първата ни отбранителна линия — продължи той, местейки поглед от Алхимика към близнаците. — Верни са, но не са твърде умни. А и щом се нахранят, ще заспят. Нападателите ще стигнат до стените преди полунощ.