Майкъл Скот - Вълшебницата

— Уби ли го?

— Едва ли — каза уморено Пернел. — Забавих го, раздразних го, уплаших го. Опасявам се, че е нужно нещо повече от това, за да убиеш сфинкс. — Тя се обърна и бавно се изкачи по стълбите, като се подпираше на стената.

— Снегът и ледът бяха впечатляващи — каза Де Аяла, като се плъзгаше заднишком по стълбите, за да може да се възхищава на плътната преграда от лед в края на коридора.

— Щях да опитам нещо друго, но по някаква причина имах видение на две жени-воини, запечатани в лед; приличаха на валкирии…

— Спомен? — предположи Де Аяла.

— Не и мой, във всеки случай — прошепна Пернел, после въздъхна облекчено, щом излезе под прелестното утринно слънце. Използвайки последните остатъци от аурата си, тя почисти своите рани, като прокара пръсти по тях. После затвори очи и вдигна лице към светлината. — Мисля, че бяха спомените на Софи — каза тя с почуда. После млъкна, щом една внезапна мисъл я смрази. — Валкириите и Нидхьог отново са излезли по света — рече изненадано Вълшебницата. Инстинктивно се обърна на изток и отвори очи. Какво ставаше с Никола и децата? В колко голяма опасност се намираха?

— Алхимико — извика отчаяно Паламед, — ти погуби всички ни!

Фламел седеше прегърбен пред унищожените екрани. Кожата му бе с цвят на пожълтял пергамент, около очите му имаше нови бръчки, а тези по челото му бяха станали по-дълбоки. Когато се обърна да погледне Сарацинския рицар, очите му бяха изцъклени и нефокусирани, а бялото им имаше зеленикав оттенък.

— Казах ти да не използваш аурата си — изръмжа Паламед. — Предупредих те. — Той се завъртя към Шекспир. — Приготви се за битка. Вдигни накрак пазачите. — Барда кимна и излезе забързано. Червенооките кучета, които се бяха смълчали, го заобиколиха в защитна формация. Ризницата на рицаря се появи около едрата му фигура — отначало като призрачни очертания, после се уплътни. — Какво ти казах, Алхимико? Смъртта и разрушението те следват по петите. Колцина ще умрат тази нощ заради теб? — изкрещя той, преди да изхвръкне през вратата.

Джош премигна, за да прогони плуващите пред очите му черни петна. Видя, че сестра му се олюлява и я хвана за ръката.

— Изтощен съм — каза той.

Софи кимна в знак на съгласие.

— Аз също.

— Направо усещах как енергията минава през тялото ми и се стича по ръката ми — рече той удивено. Погледна към върховете на пръстите си. Кожата там бе почервеняла и се издуваше в пришки. Той отведе близначката си до един стол и я сложи да седне, после коленичи пред нея. — Как се чувстваш?

— Изцедена — измънка Софи и Джош забеляза, че очите й все още представляват плоски огледални сребърни дискове. Бе смутен да види в тях собственото си разкривено отражение. Промяната бе почти незначителна, но придаваше на лицето й зловещ и почти нечовешки вид. Докато я гледаше, сребърното постепенно избледня и нормалният син цвят на очите й се върна. — Пернел? — попита Софи, но устата й бе пресъхнала и думите излизаха завалено. — Какво стана с нея? — прошепна тя дрезгаво, а после добави: — Имам нужда от малко вода.

Джош тъкмо се изправяше, когато Шекспир изникна до него с две чаши, пълни с течност с цвят на кал.

— Изпийте това.

Джош взе чашите, но преди да подаде едната на сестра си, отпи предпазливо от нея. Направи физиономия.

— Сладко е на вкус. Какво има вътре?

— Само вода. Позволих си да добавя и по лъжичка натурален мед — каза безсмъртният. — Вие току-що използвахте много калории и изгорихте голяма част от естествените запаси на захари и соли в телата си. Ще трябва да ги възстановите възможно най-бързо. — Той се усмихна криво, показвайки развалените си зъби. — Смятайте, че това е цената на магията. — Шекспир постави на масата пред Алхимика трета чаша, в която плуваше кафяв мед. — Ти също, Никола — каза той нежно. — Пий бързо. Имаме много работа за вършене. — После се обърна и излезе забързано в нощта.

Софи и Джош наблюдаваха как Никола вдигна чашата към устните си и отпи от лепкавата течност. Дясната му ръка трепереше и той я хвана с лявата. Видя, че го гледат и опита да се усмихне, но се получи по-скоро гримаса на болка.

— Благодаря ви — прошепна той с дрезгав глас. — Вие я спасихте.

— Пернел — повтори Софи. — Какво стана?

Никола поклати глава.

— Не знам — призна той.

— Онези същества… — започна Джош.

— Байтали — рече Никола.

— И нещо, което приличаше на призрак — добави Софи.

Никола допи водата и остави чашата, като потрепери.