Майкъл Скот - Вълшебницата

— Невредима съм и се чувствам добре — каза тя.

— Бързо, Пери, нямаме много време. Къде си?

— Недалеч от дома; на Алкатраз съм. А ти?

— Опасявам се, че аз съм по-далеч. В Лондон.

— Лондон! Мориган ми каза, че си в Париж.

Никола се усмихна.

— А, това беше вчера; днес сме в Лондон, но не задълго, ако зависи от мен. Можеш ли да напуснеш острова?

— За съжаление, не. — Тя се усмихна тъжно. — Този остров е собственост на Дий. В коридорите на затвора обикаля сфинкс, килиите са пълни с чудовища, а морето се охранява от нереиди.

— Пази се: ще дойда да те взема — каза твърдо Никола. Пернел кимна. Изобщо не се съмняваше, че Алхимика ще се опита да стигне до нея; дали щеше да пристигне навреме обаче, бе друг въпрос.

— Знам. — Двамата бяха живели заедно толкова дълго, а през по-голямата част от последния век — в такова относително удобство и неизвестност, и имаха толкова малко контакти с Древните и Потомците, че тя понякога забравяше, че знанията му са всеобхватни. — Имаш ли план?

— В Париж прибрах нашата стара карта с лей-линиите на света — каза той с палава искрица в очите. — Някъде в равнината Солсбъри 25 25 Равнина в Южна Англия, където е разположен мегалитният паметник Стоунхендж. — Б.пр. има една линия, която ще ни отведе право на връх Тамалпайс. Ще тръгнем натам, след като… — Той се поколеба.

Пернел долови колебанието му и усети, че я обхваща тревога.

— След като какво? Какво си намислил, Никола?

— Има нещо, което трябва да свърша преди това в Лондон — каза той. — Искам да запозная децата с някого.

Тя моментално се сети за дузина имена, но нито едно от тях не й харесваше.

— С кого?

— С Гилгамеш.

Пернел отвори уста да възрази, но студеното изражение върху лицето на съпруга й я спря. Очите му проблеснаха и главата му помръдна почти недоловимо към Джош.

— Ще го помоля да обучи децата на Водна магия.

— Цар Гилгамеш — повтори тя. Усмихна се насила и добави:

— Поздрави го от мое име.

— Непременно — кимна Фламел. — Сигурен съм, че те помни. Надявам се, че царят ще ни упъти към лей-линията, която ще ни отведе у дома — добави той.

— Кажи ми бързо, Никола: всичко наред ли е? Децата в безопасност ли са?

— Да. Близнаците са тук с мен — каза Никола. — И двамата бяха пробудени, а Софи усвои Въздушната и Огнената магия. За нещастие Джош още не е получил никакво обучение.

Докато съпругът й говореше, Пернел гледаше Джош. Въпреки трептенето на образа, тя по-скоро усети, отколкото видя разочарованието му.

— Имам много да ти разправям — продължи Фламел.

— Очевидно. Но, Никола, ти забравяш обноските си — укори го Пернел. — Не си ме представил на… — Още докато се канеше да зададе въпроса, разпозна мъжа. — Това да не е господин Шекспир?

Той се поклони толкова дълбоко, колкото можеше да го направи седнал.

— Ваш покорен слуга, госпожо.

Пернел не отговори. Усети бодеж в рамото, където я бяха простреляли при нападението, последвало предателството на Шекспир. Но за разлика от Никола, тя никога не бе таила омраза към момчето. Знаеше колко опасно убедителен може да бъде Дий. Накрая Вълшебницата склони леко глава.

— Господин Уил. Добре изглеждате.

— Благодаря ви, госпожо. Преди почти четиристотин години написах една строфа във ваша чест: „Пред вечната й младост възрастта предава се; привичката не може да вземе връх над нейната безкрайна разнообразност“ 26 26 Цитат от „Антоний и Клеопатра“ на Шекспир (превод: Валери Петров). — Б.пр. .

— Изглежда, че тя още важи. Вие сте по-прекрасна от всякога. — Той си пое дълбок треперлив дъх. — Дължа ви извинение, госпожо. Заради това, което сторих, едва не ви убиха. Сгреших.

— Ти избра неправилната страна, Уил.

— Знам това, госпожо. — Тъгата в гласа на безсмъртния бе почти осезаема.

— Но ти не си сгрешил; грешка щеше да бъде да останеш на тази страна, нали? — попита тя закачливо.

Барда се усмихна и й се поклони с безмълвна благодарност.

— Пери, аз бях несправедлив към господин Шекспир. Той не е приятел на Магьосника. — Никола махна с ръка. — И той направи възможна тази връзка.

Пернел се поклони.

— Благодаря ти, Уил. Не мога да ти опиша колко съм щастлива да видя Никола жив и здрав.

Руменина изби по бузите на Шекспир и плъзна по оплешивяващата му глава.

— Удоволствието е мое, госпожо.

— Ами ти, Джош? Как си?

Момчето кимна.

— Ами добре. Много добре.

— А Софи?

— Чудесно. Тя научи Огнена и Въздушна магия. Трябваше да я видиш какво направи с гаргойлите на „Нотр Дам“.