Майкъл Скот - Вълшебницата

— Благодаря — каза той учтиво и се мушна в затъмненото купе.

Вратата се затвори с меко пневматично изщракване. Миризмата в затвореното пространство бе достатъчна, за да му секне дъхът. Той остана да седи кротко и чу избумтяването, когато куфарът му бе прибран в багажника; секунди по-късно колата тихо и плавно се отдели от тротоара и потегли.

Магьосника постави чантата с лаптопа до себе си, а после се обърна да погледне към закачулената фигура, която знаеше, че седи в другия край на кожената седалка. Насила изписа върху лицето си една усмивка и се поклони леко.

— Госпожо, трябва да кажа, че съм изненадан — и щастлив, разбира се, — да ви видя тук.

Фигурата се размърда в сумрака и дрехата й прошумоля. После осветлението в купето се включи и макар че миризмата бе предупредила Дий какво ще види, той трепна при ужасяващата гледка на огромна лъвска глава само на сантиметри от неговата. Светлината сияеше по страховитите резци и проблясваше по гъстите мустачки. Тъмната Древна Бастет надигна глава и впери в него огромните си жълти очи с отвесни зеници.

— Наистина започвам да не те харесвам, доктор Джон Дий — изръмжа тя.

Докторът се насили да се усмихне, после сведе поглед от острите зъби и избърса една невидима прашинка от ръкава си.

— Значи спадате към мнозинството; доста хора не ме харесват. Но което си е право, право си е — добави той нехайно, — аз също не харесвам много хора. Всъщност повечето хора. Само че, повярвайте ми, госпожо, аз съм изцяло предан на вашите интереси.

Лампите угаснаха и Бастет стана невидима в сумрака.

На Дий изведнъж му хрумна нещо и той попита:

— Мислех, че вашата непоносимост към желязото ви пречи да използвате съвременни удобства като коли.

— За разлика от някои други Древни, за мен желязото не е отровно. Мога да го търпя за кратки периоди от време. А и това возило в по-голямата си част се състои от въглеродни влакна.

Дий кимна сериозно, като си отбеляза информацията, че желязото не е отровно за всички Древни. Винаги бе предполагал, че именно откриването на желязото ги е изтласкало от този свят. Макар че той им служеше от четиристотин години, все още имаше много неща, които не знаеше за тях.

Колата забави ход и после спря. През потъмнените стъкла Дий едва успя да различи червения светофар. Изчака, докато светне зелено, и едва тогава намери сили да заговори пак.

— Мога ли да попитам какво съм сторил, за да ви разгневя? — промърмори той и остана доволен, че гласът му не трепна. Бастет бе Древна от Първото поколение и една от някогашните управници на Дану Талис. След потъването на острова, тя в продължение на поколения бе боготворена в Египет. Други страни и народи — от инките до китайците — също почитаха котките в памет на древните времена, когато тя бе крачила по човешкия свят.

Дий дочу шумолене на хартия и прелистване на страници и осъзна, че Древната чете в пълен мрак.

— Ти си истинско бедствие, доктор Дий. Надушвам как неприятностите се излъчват от теб, подобно на онази смехотворна серниста аура, която предпочиташ. — Разнесе се звук от бавно и методично късане на хартия. — Запознах се с досието ти. Не е особено вдъхновяващо четиво. Ти може и да си нашият главен агент на този свят, но аз лично бих те определила като крайно безполезен. Непрестанно си се провалял в задачата си да заловиш семейство Фламел и си оставял след себе си диря от смърт и разрушения. Било ти е възложено да пазиш живота на Древните, но въпреки това преди три дена ти унищожи не едно, а три свързани помежду си Сенкоцарства. Последната ти авантюра в Париж беше на косъм да разкрие на човеците за нашето съществуване. Ти дори позволи на Нидхьог да вилнее по улиците.

— Ами всъщност това беше идея на Макиавели… — започна Магьосника.

— Много Древни поискаха да бъдеш унищожен — продължи Бастет с ниско ръмжене.

Тези думи накараха Дий да онемее от смайване.

— Но аз служа вярно на Тъмните древни. Правя го от векове — възрази той жално.

— Методите ти са груби, остарели — продължи коткоглавата Древна. — Виж Макиавели: той е като скалпел — изкусен и прецизен; а ти си като меч — груб и недодялан. Веднъж едва не изгори същия този град до основи. Твоите слуги избиха милион човеци в Ирландия. Сто и тридесет хиляди умряха в Токио. И въпреки тези човешки загуби, не успя да хванеш семейство Фламел.

— Наредиха ми да ги заловя и да им взема Сборника, като използвам всички възможни средства — тросна се Дий. Гневът го правеше безразсъден. — Направих това, което трябваше, за да постигна целта си. А нека ти напомня, че преди три дни аз ви предадох „Книгата на Авраам Мага“.