Майкъл Скот - Вълшебницата

— Какво ли е станало с нея? — зачуди се на глас Фламел.

Шекспир се усмихна със стиснати устни.

— Откраднах му я в нощта, когато избягах. Мислех да я запазя за себе си, а може би дори да я използвам срещу него. Но после осъзнах, че щом тя е свързвала Дий с неговия господар, вероятно ще свърже господаря му с мен. Хвърлих я в Темза при Саутуорк, близо до мястото, където по-късно построихме театър „Глобус“.

— Чудя се дали още е там — промърмори Фламел.

— Без съмнение е изгубена, затрупана под слоеве кал и тиня, които реката е носила в продължение на столетия. Но оставете това; Дий можеше да използва — и използваше — за ясновидство всякакви добре излъскани повърхности — огледала, прозорци, стъкло, полирани кристали, — но после откри, че течностите вършат по-добра работа. Като насочваше аурата си върху някоя течност, той можеше да промени свойствата ѝ, да я направи отразяваща и да я използва, за да наблюдава хора и места от другия край на света или от други времена и места. При достатъчно време и подготовка можеше дори да надзърне в най-близките царства на сенките. Освен това можеше да я използва, за да вижда през очите на животни и птици. Те ставаха негови шпиони.

— Той е изумителен човек — съгласи се Фламел, клатейки глава в почуда. — Само да беше избрал да работи с нас срещу Тъмните древни.

— Докторът обикновено използваше чиста изворна вода, но знам, че е използвал също така сняг, лед, вино и дори бира. Всяка течност върши работа. — Шекспир се приведе напред и почука по черната пластмасова рамка на компютърния екран. — А какво имаме ние тук… ако не течен кристал?

Бледите очи на Алхимика се разшириха и той кимна бавно. Измъкна изпод тениската си малко пенсне, което носеше окачено на връв на шията си, и го нагласи върху носа си.

— Разбира се — прошепна той. — А свойствата на течния кристал могат да се променят, като към него се приложи електрически или магнитен заряд. Това променя ориентацията на кристалите. — Той щракна с пръсти и върху показалеца му се появи мъничка зелена искра, не по-голяма от убождане с карфица. Във вмирисаната барака се разнесе острият аромат на мента и по двата екрана мигновено плъзна шарка сякаш от дим на кълба. Фламел помръдна пръста си и екраните проблеснаха в бяло, после в зелено, а след това изведнъж се превърнаха в мътни огледала, които отразяваха лицето му, с Шекспир и Джош от двете му страни. — Никога не бих се сетил за това. Гениално е!

— Благодаря — промърмори Шекспир. Изглеждаше малко смутен от похвалата и по бледите му бузи изби руменина.

— Какво ще използваш като огледало в другия край? — попита Фламел.

— Паяжина — каза Барда за тяхна изненада. — Открил съм, че както в дворците, така и в колибите винаги има паяжини. Нишките им винаги лепнат от течност и от тях стават великолепни магически огледала.

Фламел кимна пак, явно впечатлен.

— Сега се нуждаем само от нещо, което те свързва с мадам Пернел.

Никола смъкна тежката сребърна гривна, увита около дясната му китка.

— Пернел направи това за мен със собствените си ръце — обясни той, като я постави на масата. — Преди малко повече от век един маскиран ловец на глави ни преследваше из цяла Америка. Пистолетите му бяха заредени със сребърни куршуми. Мисля, че ни смяташе за върколаци.

— Върколаци и сребърни куршуми! — Шекспир се засмя и закашля, след това поклати глава. — Боже господи, как този уж разумен род човешки цял е глупости и грешки 22 22 Цитат от комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“ (превод: Валери Петров). — Б.пр. !

— Мислех, че сребърните куршуми помагат срещу върколаци — каза Джош. — Не е ли така?

— Не — отвърна Фламел. — Аз винаги съм предпочитал оцет.

— Или лимон — обади се Шекспир. — Пиперът също е съвсем приемлива възможност. — Видя озадачената физиономия на Джош и добави: — Напръскай ги с него или им го хвърли в очите и носа. Ще спрат и ще се разкихат, което ще ти даде време да избягаш.

— Оцет, лимон и пипер — промърмори Джош. — Ще запомня да ги добавя към екипировката си за лов на върколаци. А ако не намеря върколаци, винаги мога да си направя салата — добави той саркастично.

Шекспир поклати глава.

— Не, не, за салата ти трябва хубав зехтин — каза той сериозно, — а зехтинът не е ефикасен срещу никой от превръщенските кланове.

— Обаче е много полезен срещу брукси 23 23 Португалска дума за вещица. — Б.пр. и стреги 24 24 Италианска дума за вещица. — Б.пр. — промърмори разсеяно Фламел, докато създаваше виещи се фрактални шарки върху двата екрана.