Майкъл Скот - Вълшебницата

Макиавели пренебрегна черната лимузина в центъра на екрана и се съсредоточи върху улиците. Къде отиваше Дий?

Магьосника му беше казал, че се насочва към летището, където частният му самолет се презареждаше с гориво. Щял да отлети до Англия и да поднови издирването на Алхимика.

Крайчетата на устните на Макиавели се извиха в усмивка. Дий явно не отиваше към летището; насочваше се обратно към града. Инстинктите на италианеца не го бяха подвели: Магьосника бе замислил нещо.

Като държеше екрана под око, Макиавели отвори лаптопа си, включи го и прокара показалец по вградения четец на пръстови отпечатъци. Системата се зареди. Ако италианецът бе използвал някой друг пръст, хард дискът щеше да бъде изтрит от унищожителен вирус.

Той набързо прегледа зашифрованите имейли, пристигащи от лондонските му агенти и шпиони. Тънките му устни отново се извиха в иронична усмивка; новините не бяха добри. Въпреки всичко, което бе сторил Дий, Фламел и близнаците бяха изчезнали, а тримата Закачулени, които Магьосника бе пратил подире им, бяха открити в някаква странична уличка близо до гарата. Всички се намираха в дълбока кома и италианецът подозираше, че ще изминат 366 дни, преди те да се събудят. Изглежда, английският доктор за пореден път беше подценил Алхимика.

Макиавели се облегна в креслото и сплете ръце почти като за молитва. Връхчетата на показалците се притиснаха към устните му. Винаги бе знаел, че образът, в който се представя Фламел — на бъбрив, вятърничав и леко ексцентричен стар глупак, — е само димна завеса. Никола и Пернел бяха оцелели от всичко, което Тъмните древни и Дий бяха пращали срещу тях през вековете, проявявайки смесица от хитрост, умения, мистични познания и здравословна доза късмет. Макиавели смяташе, че Фламел е интелигентен, опасен и абсолютно безмилостен.

Но макар Никола да беше хитрец, дори самият той признаваше, че Пернел е далеч по-умна от него. Усмивката на Макиавели повехна: точно тази жена го бяха пратили да убие, жената, която неговият собствен Тъмен господар бе описал като безкрайно по-опасна от Алхимика. Той въздъхна. Нямаше да е лесно да бъде убит някой толкова могъщ като Вълшебницата. Но Макиавели не изпитваше никакви съмнения, че може да го стори. Веднъж вече се бе провалил, но само защото допусна същата съдбоносна грешка, която направи току-що и Дий: подцени врага си.

Този път обаче щеше да е готов за Вълшебницата. Този път щеше да я убие.

Но първо трябваше да стигне до Америка. Пръстите на Макиавели полетяха по клавиатурата, докато се логваше в един пътнически интернет сайт. За разлика от Дий, който предпочиташе да използва частния си самолет, Макиавели бе решил да хване пътнически полет до Америка. Можеше да използва някой от самолетите на френското правителство, но това щеше да привлече внимание, а Макиавели винаги бе предпочитал да действа в сянка.

Трябваше му директен полет до Сан Франциско. Възможностите бяха ограничени, но имаше един директен, който излиташе от Париж в 10:15 на следващата сутрин. Полетът продължаваше малко над единадесет часа, но поради деветчасовата времева разлика щеше да пристигне на Западния бряг около 12:30 часа местно време.

За този полет на „Еър Франс“ нямаше места в първа класа, така че той си резервира билет в бизнес класа. Това определено бе подходящо. В края на краищата пътуването му беше по бизнес. Макиавели мина през процедурата за закупуването и си избра място 4-А. То се намираше в задната част на салона за бизнес класа, но когато самолетът кацнеше и вратата се отвореше, той щеше да излезе пръв. Когато имейл потвърждението се появи във входящата му пощенска кутия, той прати копие от информацията за полета на главния агент на Тъмните древни на Западния бряг на Америка: безсмъртния Хенри Маккарти.

Макиавели бе проучил щателно този човек. През краткия си живот Маккарти бе по-известен като Уилям Х. Бони или Били Хлапето. Роден през 1859-а, станал безсмъртен на двадесет и две години — или умрял, според учебниците по история. Макиавели поклати учудено глава. Беше много необичайно човек да стане безсмъртен на толкова ранна възраст; повечето безсмъртни, които бе срещал през вековете, бяха по-стари. Въпреки годините на проучвания, Макиавели още нямаше представа защо някои хора бяха избирани от Древните да получат този дар. Би трябвало да има някакъв модел или логика, но той бе попадал на крале, принцове, негодници и крадци, които нямаха нищо общо помежду си, освен че им бе дарено безсмъртие — и следователно се намираха на служба при някой Древен. По-малко от шепа хора бяха успели да станат безсмъртни, преди да навършат четиридесет. Така че, за да бъде дарен с безсмъртие на двадесет и две, Били Хлапето трябваше да е наистина много специален.