Майкъл Скот - Вълшебницата

Рязко движение привлече вниманието му и Макиавели погледна към екрана, следящ Дий.

Колите бяха спрели и той видя как Дий излиза от купето на лимузината, без да остави на шофьора си време да изприпка да му отвори вратата. Магьосника се отдалечи от лимузината, после спря и се обърна да погледне към колата отзад. В мига щом Дий се взря право в камерата, Макиавели осъзна, че той е знаел, че го следят. Магьосника се усмихна, а после изчезна от кадъра. Италианецът натисна бутона за бързо набиране, който го свързваше с шофьора на втората кола.

— Статус? — излая той. Нямаше нужда да се идентифицира.

— Спряхме, сър. Обектът току-що излезе от колата.

— Къде?

— На „Понт о’Дубл“ сме. Обектът се насочва към „Нотр Дам“.

— „Нотр Дам“! — каза тихо Макиавели. Едва вчера бе стоял на покрива на голямата катедрала редом с Дий и заедно бяха пробудили живот в гаргойлите и уродчетата, а после ги гледаха как пълзят надолу по стената към мястото, където Фламел, близнаците, Сен Жермен и една загадъчна жена се бяха сгушили на площада пред катедралата. Оживелите каменни създания трябваше да смажат хората, но атаката не се бе развила според плана.

Фламел и спътниците му бяха оказали съпротива. Италианецът потърка разсеяно крака си, където го бе улучила сребърна стрела, състояща се от чиста аурална енергия. Тъмна синина със звездовидна форма покриваше цялото му бедро и той знаеше, че ще куцука в продължение на седмици. Близнаците бяха спасили всички, като унищожиха гаргойлите и уродчетата от „Нотр Дам“.

Макиавели бе стоял мълчаливо, гледайки със собствените си очи доказателството, че Софи и Джош наистина са близнаците от легендата. Това бе изумителна демонстрация на сила. Макар че момичето бе усвоило само най-основните неща в две от стихийните магии — Въздушната и Огнената, — бе очевидно, че вродените й умения са необикновени. А когато близнаците бяха съчетали аурите си, за да усилят мощта на момичето, той бе осъзнал, че Софи и Джош Нюман са наистина изключителни.

Отделът за връзки с обществеността на Макиавели бе разпространил историята, че унищожението на каменните изваяния на катедралата е причинено от киселинен дъжд и от глобалното затопляне. И в настоящия момент групи от археолози и студенти от парижките университети работеха по разчистването на площада, който бе опасан с ленти и метални прегради.

Италианецът се втренчи настойчиво в екрана, но той не показваше нищо. Защо Дий се беше върнал на онова място?

— Да го проследим ли? — Гласът на шофьора пропукваше поради смущения в сигнала.

— Да — каза бързо Макиавели. — Проследете го, но не се приближавайте до него и не се опитвайте да го задържите. Остави тази линия отворена.

— Слушам.

Макиавели зачака нетърпеливо, впил очи в неподвижния образ на колата върху екрана. Шофьорът заговори припряно с хората в другите две коли и им заповяда да заемат позиции край страничните изходи на голямата катедрала. Главният портал от страната на площада бе затворен. Безсмъртният гледаше как шофьорът мина пред камерата на таблото и изчезна наляво, притиснал телефона към ухото си.

— Насочва се към катедралата — каза задъхано шофьорът. — Влезе вътре. Няма изход — добави той бързо.

Фоновият шум се промени, когато мъжът се втурна вътре. Закънтяха стъпки, затръшкаха се врати; после Макиавели дочу екот на развълнувани гласове. Шофьорът говореше все по-високо и по-настоятелно, но думите му не се различаваха. Малко по-късно той пак се обади по телефона.

— Господине, тук има някакви архитекти и плановици, които проучват щетите. Обектът трябва да е минал точно покрай тях, но те твърдят, че никой не е влизал в катедралата през последния час. — Нотка на страх се прокрадна в гласа на мъжа; репутацията на Макиавели като безмилостен човек бе легендарна и на никого не му се искаше да докладва за провал. — Знам, че е невъзможно, но мисля, че… че го загубихме. — Гласът на мъжа заекна. — Аз… нямам представа как е станало, но изглежда… той не е в катедралата. Ще запечатаме сградата и ще повикаме още хора да търсят.

— Не. Оставете го. Върнете се в базата — каза много тихо Макиавели и затвори. Знаеше къде е Дий. Магьосника не беше в катедралата. Беше под нея. Беше се върнал в катакомбите под града. Но единственото нещо в стария Град на мъртвите бе Древният Марс Ултор.

А вчера Дий бе запечатал Древния в кост.

Миризмата на пържено се носеше над автомобилното гробище, като поглъщаше напълно мириса на метал и масло и влажния мускусен мирис на кучетата.