Майкъл Скот - Вълшебницата

Макиавели се изправи и показа един плик.

— Имам инструкции от нашия Древен господар. Трябва да събудим спящата армия и да убием Вълшебницата. Къде е тя?

Усмивката на Богинята-врана беше свирепа.

— Нека ви покажа.

Близнаците спяха и сънищата им бяха съвсем еднакви. Сънуваха дъжд и вода, високи водопади, огромни пенещи се вълни и потоп, който някога едва не беше унищожил света.

Сънищата ги караха да потрепват и да бълнуват на множество езици, а веднъж Гилгамеш чу как двамата едновременно повикаха майка си на староегипетски — език, който бе използван преди повече от пет хиляди години.

През този дълъг ден Никола Фламел на няколко пъти се бе изкушавал да събуди близнаците, но Гилгамеш и Паламед бдяха над тях. Царят бе придърпал един варел до Джош; рицарят бе приседнал на един разбит сандък до Софи. Двамата бяха надраскали в прахта мрежа от квадратчета и играеха на шашки, като използваха за пулове камъчета и семена, и рядко продумваха, освен когато отбелязваха резултата с парченца от клечки.

Когато Фламел за първи път се бе приближил към близнаците, двамата мъже вдигнаха поглед с еднакво недоверчиви изражения на лицата.

— Остави ги на мира. Те трябва да спят — каза твърдо Гилгамеш. — Водната магия е уникална. За разлика от другите магии, които са външни — заклинания, които могат да бъдат наизустени, аура, която може да бъде заредена и оформена, — силата на Водната магия идва отвътре. Ние всички сме водни създания. Това е магията, с която сме родени. Аз пробудих това знание дълбоко в клетките им, в тяхното ДНК. Сега телата им трябва да се приспособят, нагодят и възприемат онова, което току-що са научили. Да ги събудим сега, би било твърде опасно.

Фламел скръсти ръце и погледна надолу към спящите близнаци.

— И докога се очаква да седим тук и да ги чакаме?

— Цял ден и цяла нощ, ако се наложи — сопна се Гилгамеш.

— В момента Дий обръща цялата страна с главата надолу да ни търси, а моята Пернел е заседнала на един остров, пълен с чудовища. Не можем просто да… — започна ядосано Фламел.

— Можем, и още как. И ще го направим. — Паламед бавно се изправи в цял ръст, извисявайки се над Алхимика. Върху лицето му бе изписана погнуса, а белезите под очите му изглеждаха ярки на фона на тъмната кожа. — Одеве ти ми каза, че не убиваш хора.

— Така е!

— Аз пък убивам.

— Заплашваш ли ме?

— Да — каза простичко рицарят. — Нетърпението и глупостта са взели повече жертви от което и да било оръжие. Ще слушаш какво ти казва царят. Ако сега събудиш близнаците, ще ги убиеш. — Той замълча, а после добави горчиво. — Точно както уби другите преди тях. — Извъртя глава да погледне към Софи и Джош. — Някога чудил ли си се, дали не може някои от онези, които умряха, да са били легендарните близнаци и именно твоята настойчивост да е причинила смъртта им, или да им е донесла лудост?

— Не е минал и ден, без да мисля за тях — рече искрено Фламел.

Сарацинския рицар седна и се втренчи в игралното поле, начертано на земята. Премести един пул, после вдигна поглед и заговори много тихо.

— Ако се приближиш дори с още една крачка, ще те убия.

Алхимика изобщо не се съмняваше, че говори сериозно.

Фламел прекара по-голямата част от деня в таксито, като слушаше новините по радиото и прескачаше от станция на станция, търсейки нещо, което да му подскаже какво става. Вихреха се всякакви спекулации, а токшоутата и слушателските обаждания бяха пълни с най-безумни теории. Обаче истинските новини бяха малко. Предупредени от френските си колеги за голяма терористична заплаха, британските власти бяха затворили всички летища и пристанища. По главните пътни артерии имаше полицейски постове и полицията съветваше хората да не пътуват, освен ако не е крайно наложително. Никола винаги бе знаел, че Тъмните древни са могъщи и имат свои служители във всички слоеве от човешкото общество, но досега не бе виждал толкова явна демонстрация на властта им.

Когато вечерта наближи, Алхимика обикаляше из полето с висока трева около плевнята и пиеше от минералната вода, която Паламед бе купил от близкия град. Обикновено Никола беше изключително търпелив човек — по самата си същност алхимията бе дълъг и бавен процес, — но това протакане го вбесяваше. Стоунхендж се намираше на по-малко от километър и половина, а сред полуразрушения кръг от изправени камъни имаше лей-портал, водещ към връх Тамалпайс. Фламел бе наясно, че вече не разполага с нужната сила да отвори портала, но близнаците я притежаваха. Беше сигурен, че са не по-малко нетърпеливи от него да се приберат у дома. А после той можеше да се заеме със спасяването на Пернел. Щеше или да я освободи, или да загине. Но дори и да успееше да измъкне жена си от острова, започваше да мисли, че не му остава друго за вършене, освен да умре.