Майкъл Скот - Вълшебницата

— Харесвам такива места — обяви той.

— Аз също харесвам стари места — каза Джош, — но какво можеш да му харесваш на това?

Царят разпери широко ръце.

— Какво виждаш?

Джош направи физиономия.

— Боклуци. Ръждясал трактор, счупен плуг, старо колело.

— Аха… аз обаче виждам трактор, който някога е бил използван за оране на тези поля. Виждам плуга, който той някога е теглил. Виждам колело, грижливо прибрано на сигурно място под масата.

Джош бавно се завъртя отново, за да огледа още веднъж предметите.

— Виждам всички тези неща и се чудя за живота на човека, който толкова грижливо е прибрал ценните трактор и плуг в плевнята, за да ги предпази от лошото време, и е сложил колелото си под саморъчно изработена маса.

— Защо се чудиш? — попита Джош. — Какво значение има това?

— Защото някой трябва да помни — сопна се Гилгамеш с внезапно раздразнение. — Някой трябва да помни човека, който е карал това колело и този трактор, човека, който е орал тези поля, който се е родил, живял е и е умрял, който е обичал, смял се е и е плакал, човека, който е треперил в студа и се е потил на слънцето. — Той продължи да обикаля из плевнята, докосвайки всеки предмет, докато дланите му почервеняха от ръжда. — Едва когато никой вече не помни това, човек изчезва истински. Това е истинската смърт.

— Значи теб ще те помнят вечно, Гилгамеш — рече тихо Софи. Тя седеше на един обърнат варел и наблюдаваше внимателно царя. — Епосът за Гилгамеш се печата и до днес.

Царят спря и килна глава на една страна, обмисляйки казаното.

— Предполагам, че е така. — Той се ухили и избърса ръце в панталоните си, оставяйки червени ивици върху мръсния плат.

— Четох го веднъж. Не ми хареса. Само част от него е истина, а са пропуснали най-добрите моменти.

Фламел затвори вратата на плевнята, преграждайки пътя на слънчевата светлина.

— Би могъл да напишеш собствена версия — предложи той. — Разкажи историята си, истинската си история.

Царят се изсмя и гръмкият звук накара гълъбите да излетят от мертеците.

— А кой ще ми повярва, Алхимико? Ако напиша и половината, което знам, ще ме затворят в… — Гласът му заглъхна и очите му помрачняха.

Никола бързо пристъпи напред и направи дълбок старомоден поклон. Знаеше, че трябва да овладее ситуацията, преди Гилгамеш да си е спомнил прекалено много.

— Ваше Величество, ще спазите ли обещанието си да научите близнаците на Водна магия?

Царят кимна бавно, като продължаваше да се взира във Фламел.

— Ще го направя.

Алхимика се изправи, но не преди близнаците да забележат победоносната усмивка върху тясното му лице.

— Софи беше обучена на Въздушна и Огнена магия. Джош няма никакво обучение, така че няма представа какво да очаква — предупреди той.

Джош пристъпи напред.

— Просто ми кажи какво да правя — каза той с копнеж, а очите му грееха от въодушевление. Ухили се на близначката си и обяви: — Ще започнем да ставаме отново истински близнаци.

Софи се усмихна.

— Това не е състезание.

— За теб може и да не е!

Гилгамеш взе един варел и го постави на земята до Софи.

— Ела да седнеш до сестра си.

— Какво искаш да правя аз? — попита Фламел, който се бе облегнал на вратата, пъхнал ръце в задните джобове на джинсите си.

— Не казвай нищо и не прави нищо, освен да не ми се пречкаш — сопна се Гилгамеш. Погледна към Алхимика с пламтящи сини очи. — А когато това свърши, двамата с теб ще си поговорим малко… за десетте години, през които бях затворен. Имаме сметки за уреждане.

Никола Фламел кимна с безизразна физиономия.

— Този процес — каза той — ще задейства ли аурите на близнаците?

Царят наклони глава и се замисли.

— Възможно е. Защо?

— Аурите им ще подействат като маяк. Кой знае кого ще привлекат насам.

Гилгамеш кимна.

— Чакай да видя какво мога да направя. Има различни начини на обучение. — Царят се отпусна с кръстосани крака на пода пред близнаците и потърка енергично длани. — Е, откъде да започнем? — рече той.

Джош изведнъж осъзна, че се оставят във властта на един луд скитник, който понякога забравя дори собственото си име. Как щеше този човек да си спомни една магия отпреди векове? Какво щеше да стане, ако по средата на процеса забравеше всичко?

— Правил ли си това преди? — попита той с нарастващо безпокойство.

Царят посегна да хване дясната ръка на Софи и лявата на Джош, после ги изгледа сериозно.

— Само веднъж. И не свърши добре.

— Какво стана? — Джош се опита да издърпа ръката си от тази на безсмъртния, но Гилгамеш стискаше здраво. Плътта му беше грапава като дървесна кора.