Майкъл Скот - Вълшебницата

— Нищо не може да устои на силата на водата…

Огромна водна стена се носеше по съвременна градска улица, заливаше домове, отнасяше коли.

Изведнъж Джош полетя нагоре и земята започна да се смалява под него, а гласът на царя отслабна до шепот, подобен на шушненето на прибой върху пясъка.

— Именно водата е донесла живота на земята. И водата едва не я е унищожила.

Джош погледна надолу към синята планета. Това бе светът, който познаваше. Видя очертанията на континентите и страните, извивката на Северна и Южна Америка, контурите на Африка. Но после внезапно осъзна, че в земните масиви има нещо нередно. Не бяха такива, каквито ги помнеше от часовете по география. Изглеждаха по-големи и не толкова ясно очертани. Мексиканският залив изглеждаше по-малък, Калифорнийският залив липсваше изцяло, а Карибско море определено беше по-малко. Джош не можеше да види в Средиземно море познатите очертания на Италия, а островите Ирландия и Британия представляваха една безформена буца.

Докато гледаше, синевата на морето започна да навлиза в сушата, заливаше я, наводняваше я…

Той падна към водата, в синьото.

Тогава Гилгамеш примигна и извърна поглед.

А после и двамата близнаци се събудиха.

Франсис, граф Сен Жермен, се обърна в шофьорската седалка, за да погледне през рамо към Скатах.

— Не можеш ли да го видиш?

Скатах се приведе напред между Сен Жермен и седналата до него Жана и се втренчи през предното стъкло. Точно срещу нея се намираше обезобразената фасада на катедралата „Нотр Дам“. Световноизвестните гаргойли и уроди, които бяха красили древната сграда, сега представляваха купчини натрошен камък на площада. Групи учени от цяла Франция, заобиколени от доброволци и студенти, сновяха пред катедралата и се опитваха да сглобят наново парчетата. Върху всички по-големи каменни късове имаше залепени етикетчета с номера.

— Какво търся? — попита тя.

Сен Жермен отпусна ръце върху волана на черното рено и посочи с острата си брадичка към средата на осеяния с камъни площад.

— Не виждаш ли бледия златен стълб от светлина?

Скатах присви тревистозелените си очи, завъртя глава насам-натам, докато търсеше, и накрая каза:

— Не.

Графът погледна към жена си.

— Не — каза Жана д’Арк.

— Там е — настоя Сен Жермен.

— Не се и съмнявам — рече бързо Скатах. — Просто не мога да го видя.

— Аз обаче мога — каза замислено Сен Жермен. — Истинска загадка — добави той с възхищение. — Предполагах, че всеки може да го види.

Жана се протегна и твърдите й като желязо пръсти се свиха около ръката на съпруга й. Стисна го силно, за да го накара да млъкне.

— Можеш да размишляваш върху това по-късно, скъпи. Сега трябва да вървим.

— О, несъмнено. — Графът отметна дългата черна коса от челото си и посочи към средата на площада. — Две лей-линии свързват Западния бряг на Америка с Париж. И двете са невероятно древни, а една от тях — тази тук — обикаля цялото земно кълбо, свързвайки всички праисторически места с мистична сила. — Той наклони огледалото за задно виждане, за да погледне към Скатах. — Ти, Никола и близнаците пристигнахте по линията, която свършва в базиликата „Сакре Къор“ в Монмартър. На теория тя не би трябвало да работи, но явно Вещицата от Ендор е достатъчно силна, за да я задейства.

— Франсис — предупреди го Жана, — нямаме време за урок по история.

— Да, да, да. Та значи другата лей-линия, която е много по-мощна, се намира тук, в нулевата точка, пред „Нотр Дам“, в центъра на града.

— Нулевата точка ли? — попита Скатах.

— Нулевата точка — повтори графът, като посочи към катедралата. — Самото сърце на Париж; това място от хилядолетия е било по-особено. Оттук се измерват всички разстояния до и от Париж.

— Често съм се чудила защо са избрали именно това място — каза Жана. — Не е било случайно, нали?

— Едва ли. Хората са извършвали поклонения тук още преди пристигането на римляните. Това място и други като него винаги са ги привличали. Може би някъде дълбоко в своето ДНК хората помнят, че тук е имало лей-портал. В почти всеки голям град на света има нулева точка или нулев километър. И почти винаги наблизо има лей-портал. Едно време ги използвах, за да пътувам по света.

Жана погледна към съпруга си. Макар че се познаваха от векове, бяха женени отскоро и тя осъзна, че все още не знае много неща за него. Посочи към катедралата.

— А ти какво виждаш?

— Виждам златен стълб от светлина, който се издига до небето.