Майкъл Скот - Некромантът

— Ние сме нови.

Рицарят се изправи.

— И при това с очарователен акцент. Наксос… не, Карпатос 46 46 Острови в Гърция. — Б.пр. . Какво правят гръцки дриади в английска гора?

— Той ни повика.

Зад дриадата се мярна някакво движение и тя отстъпи встрани. Появи се висока, необикновено слаба фигура. Имаше лице на красива жена, но тялото й беше като издялано от дървесен дънер. Ръцете й, с пръсти като клечки, достигаха до земята, а стъпалата й завършваха с възлести корени.

Паламед се обърна, уж за да представи новодошлата.

— Не я поглеждайте в очите — прошепна бързо. После каза: — Господа, за мен е чест да ви представя на господарката Птелея 47 47 Малко известен персонаж от гръцката митология. По-нататък е обяснено какво представлява. — Б.пр. . — Обърна се пак към създанието и се поклони ниско. — За мен винаги е удоволствие да ви видя — изрече той на езика от своята младост.

— Сър рицарю. — Птелея излезе напред и застана пред безсмъртния.

Паламед продължи да държи главата си наведена, избягвайки зрителен контакт. Ако я погледнеше в очите, мигом щеше да попадне под нейната магия. Птелея беше хамадриада 48 48 Дриада, която е неразделно свързана със своето дърво. — Б.пр. .

Рицарят не бе сигурен дали тя е нимфа на брястово дърво или пък истинско дърво, което е било оживено, и макар че тя винаги беше учтива и любезна с него, Паламед знаеше колко смъртоносни са хамадриадите.

— Дошъл съм да видя господаря си — рече Паламед, вперил поглед във върха на брадичката й.

— Зеления човек те очаква — каза тя. Вдигна глава да погледне към Шекспир и Сен Жермен. Двамата бързо се поклониха. — Той знае ли, че водиш компания?

Рицарят кимна.

— Казах му, че искам да го помоля за услуга.

Хамадриадата се извърна и рицарят я последва, като внимаваше да не се спъне в наметалото от брястови листа, което се влачеше по земята.

— Тези дриади са нови — каза той небрежно. — Не съм ги виждал тук преди.

— Той призова горските и дървесните духове от цялото Сенкоцарство — рече хамадриадата, повеждайки ги по-навътре в Шеруудската гора. — Събират се тук от месеци.

Паламед кимна.

— Чудех се защо не съм получавал вести от него толкова дълго. До мен стигнаха слухове, че прекарвал много време в Сенкоцарствата.

Птелея се поклони с уважение, докато подминаваха един стар дъб, и за миг върху дървото се появиха смътни очертания на красиво женско лице; после то изчезна отново и върху дънера останаха само големите златисти очи, които ги наблюдаваха.

Шекспир и Сен Жермен се спогледаха, но не казаха нищо. Трябваше да положат огромни усилия да не се зазяпат по дървото.

— Твоя сестра ли е? — попита Паламед.

— Балана — каза тя.

Паламед кимна. Знаеше, че Балана е хамадриадата на дъба, но никога по-рано не я беше виждал в Шеруудската гора.

— Всички горски духове ли са тук? — попита Шекспир. — Дриади, хамадриади, горски нимфи…? Много бих искал да ги видя.

— Всички са тук — прошепна Птелея.

— Защо? — учуди се Паламед. Доколкото знаеше, горските духове бяха самотни създания, живееха в уединени гори и горички из целия свят.

Когато Птелея заговори, рицарят долови следа от вълнение в гласа й.

— През последните пет века Зеления човек се е заел да пресътвори своето любимо Сенкоцарство, Горичката на Ериду 49 49 Древен персийски град, в който имало свещена горичка. — Б.пр. .

Скоро ще е готова — добави тя, — и тогава той ще ни отведе от това мръсно и отровено място и ще ни върне в света на дърветата.

Рицарят погледна към Барда и повдигна въпросително вежди.

— А какво ще стане с този свят без Зеления човек? — попита Шекспир.

Хамадриадата махна презрително с дългите си ръце.

— Това не е наша грижа. — Главата й се завъртя на сто и осемдесет градуса със звук на пукащо дърво и тримата безсмъртни бързо извърнаха очи от лицето й. — Чух, че това Сенкоцарство скоро ще се върне в ръцете на своите Древни господари. Не искаме да сме тук, когато се случи.

— Откъде чу това? — попита Паламед.

— Аз им казах. — Гласът, който заговори, бе мъжки: бавен и дълбок, той вибрираше през земята, трептеше във въздуха и раздвижваше листата.

Птелея придърпа наметалото от листа около себе си и отстъпи настрани. Притисна се към един бряст и потъна в него. За миг красивото й лице се задържа върху кората на дървото, после тя затвори очи и изчезна.

Хамадриадата бе довела тримата безсмъртни до една полянка в самото сърце на гората. Дърветата тук бяха чворести и изкривени от старост. Дъб и кестен, бряст, ясен, глог и ябълка бяха струпани заедно, всичките обвити в бръшлян. Под дърветата растяха зеленикави храсти с ненавременно узрели червени плодчета, а клоните бяха осеяни с белите бисерчета на имела. От една могила по средата на поляната се издигаше груба колона от бял камък. Всеки сантиметър от нея бе покрит със сложни спираловидни шарки.