Майкъл Скот - Некромантът

Рисът спря и завъртя тясната си глава към Древния; после се обърна и безшумно излезе от стаята.

— Превърна ме в свой враг — рече Кукулкан.

— Е, в момента и аз не изпитвам особено приятелски чувства към теб. Ти разправяше, че ще ме убиеш — напомни му Били. — Това може да разстрои човек.

— Аз ли съм единственият възрастен тук? — обади се изведнъж Макиавели. Не бе помръднал от стола си, наблюдавайки с интерес Древния, който се държеше като разглезено дете. — Стига с тези глупости; нали уж трябва да сме на една страна.

— Никой човек не може да ме заплашва… — започна Кукулкан.

— Мен също никой не може да ме заплашва — пък бил той Древен, безсмъртен, човек или чудовище — рече Били.

— Добре, установихме, че никой от вас двамата не обича да бъде заплашван — каза меко Макиавели, — така че нека вече се върнем към неотложната работа. Струва ми се — продължи той бързо, като ги изгледа подред, карайки ги да насочат вниманието си към него, — че всички ние сме разочаровали една или друга личност. Обаче имаме възможност да поправим грешките си. — Той изгледа спокойно Пернатата змия. — Ние и двамата сме благодарни, че сме още живи. Знаем, че се провалихме; нека сега видим как можем да изкупим вината си.

— Аз не съм се п… — започна Били, но един поглед на италианеца го накара да млъкне.

— Съзнаваме, че нашият провал ви поставя в лоша светлина — рече Макиавели, умишлено поемайки вината, за да успокои Кукулкан. — Но кой друг знае, че двамата с Били сме претърпели неуспех? — Италианецът разбираше, че ако накара Древния да мисли и да говори, има шанс да намери изход от положението.

Кукулкан се върна в извития си каменен стол.

— Имаш предвид от другите Древни ли?

Италианецът кимна.

— Никой. Сигурен съм, че новината още дори не е стигнала до Сенкоцарствата. Е, почти сигурен — добави той, — макар че в града може да има шпиони, които да не са ми известни.

Били Хлапето застана отново зад Макиавели.

— Абе, хора, вие изобщо вярвате ли на някого?

— Не — отвърна простичко Кукулкан.

— Значи, ако ние двамата с Били се върнем на Алкатраз, събудим армията и я пуснем срещу града, мисията ни ще се смята за успешно изпълнена. И никой няма да разбере.

Кукулкан се замисли за миг върху това и кимна.

— Вярно е.

Макиавели разпери ръце.

— И не е нужно никой да узнае за провала ни… което ще ви спести известно неудобство.

— Освен това ви бе възложено да убиете Пернел, а тя избяга — напомни му Древния. — Как смяташ да я намериш?

— Няма да се наложи. — Усмивката на Макиавели стана ледена. — Познавам семейство Фламел. Изучавал съм ги в продължение на векове — особено жената. — Почти несъзнателно, той потърка лявата си ръка, по която имаше мрежа от фини белези, останали за спомен от последната им среща. — Мога почти със сигурност да ви гарантирам, че те ще се върнат на острова, за да се опитат да ни спрат. Това им е в природата, а всички мъже и жени са роби на своята природа.

Пернатата опашка на Кукулкан затупка леко по пода, докато той обмисляше идеята.

— Убеден ли си, че ще можете да победите Алхимика и Вълшебницата, ако се върнат на Алкатраз?

Макиавели прехапа бузата си отвътре, за да запази лицето си безизразно. Знаеше, че е спечелил.

— Семейство Фламел са изнемощели и остаряват бързо. На острова има сфинкс, който ще изсмуче силите им, а мога да използвам и някои от намиращите се там създания. — Той се приведе напред и понижи глас, принуждавайки Древния също да се наклони към него. Беше усвоил този номер преди половин хилядолетие. — Разбира се, ще сме ви много благодарни за всяка помощ, която бихте могли да ни окажете.

Кукулкан кимна.

— Разбира се. Да, мога да помогна. — Усмивката на Древния разкри черния му раздвоен език. Той поглади с пръсти бялата си брада и добави: — Бих могъл да призова някои създания, които да ти съдействат.

— Ами аз? — попита тихо Били.

— Върви с италианеца — тросна се Кукулкан. — Може би той ще те научи на някакви обноски.

— Значи няма да се опиташ да ме убиеш днес… — подкачи го Били.

— Били! — Макиавели се втренчи в американеца, който рискуваше да раздразни отново Древния.

— Няма да е днес — прошепна Кукулкан, — но някой ден ще стане. Имам дълга памет и няма да забравя това, което направи.

— Той стана и тръгна към вратата, после спря и завъртя главата си под невъзможен ъгъл, за да погледне към американеца. — Можеш да оставиш макуахуитъла там, откъдето го взе. И внимавай с него; по-стар е от човечеството. — След тези думи Древния се обърна и закрачи към полето с висока трева. Рисът тръгна редом с него.