Майкъл Скот - Некромантът

Отчаяно се запромъква между статуите. Някои от тях се катурваха и падаха, и онези части от глинените им черупки, които не бяха докоснати от аурата на Прометей, се разбиваха на прах при удара в пода. Когато се приближи достатъчно, Зефания разви камшика и замахна към брат си. Камшикът се усука около протегнатата му ръка. Металът и кожата на оръжието моментално засияха в яркочервено и пламнаха. Тя дръпна с всички сили и Прометей се олюля.

Аурата му затрепка, потъмня, а после лумна още по-ярко. Мирисът на анасон вече бе станал несъмнено противен. Горчеше.

Зефания освободи с дръпване горящия камшик, а после замахна отново, като този път го уви около гърлото на брат си. Стисна го с две ръце, дръпна силно и успя да извади Прометей от равновесие. Той се олюля, после аурата му трепна и угасна, и Древния рухна на колене.

— Прометей… — Зефания се смъкна на пода и гушна брат си, без да обръща внимание на топлината, която изгаряше плътта й и опърляше дрехите й.

Прометей отвори зелените си очи и се взря в нея.

— Какво стана? — измънка той.

Зефания откъсна поглед от брат си и вдигна очи. Доскорошните статуи сега представляваха живи същества. Бяха се струпали около тях, безмълвни и неподвижни, и тя с ужас осъзна, че безформените им по-рано лица са се изменили, наподобявайки чертите на Прометей.

— Мисля, че стана баща — каза тя благоговейно. — Малки братко, те всички приличат на теб.

— Олеле. — Той се изкашля. — Дори жените ли?

— Особено жените — каза Зефания, затваряйки очи.

Софи Нюман отвори очи и моментално позна лицето, взиращо се в тях през прозореца.

— Прометей — прошепна тя. — Малки братко.

Огромните гарвани Хугин и Мунин, всеки от тях голям колкото кон, пикираха към Дий и Вирджиния Деър, разтворили широко острите си нокти. Нарежданията бяха ясни: да вдигнат двамата безсмъртни високо във въздуха и щом се озоват над Темза, да пуснат жената в реката за наказание, че е помагала на Магьосника.

Доктор Джон Дий блъсна Вирджиния на една страна, тя се хлъзна по замръзналия басейн и флейтата излетя от ръката й. Магьосника се опита да побегне, но се подхлъзна и краката му загубиха опора. Това падане му спаси живота.

Двата чудовищни гарвана се врязаха в леда и ноктите и клюновете им го пробиха. Хугин изчезна под водата със стреснат крясък и миг по-късно се появи отново сред взрив от блестящи късчета. Мунин се хлъзна по гладката повърхност, като се мъчеше да се задържи.

Дий се изправи неуверено и застана, олюлявайки се, докато ледът се трошеше навсякъде около него. Усети как водата се просмуква в скъпите му обувки и в пристъп на гняв удари силно с крак по повърхността. Тя замръзна отново, като плени Хугин отчасти под водата и обездвижи краката на Мунин.

Воят на кукубутите вече бе по-близо.

Докато Дий премине по заледения басейн и стигне до Вирджиния Деър, тя се бе надигнала на крака и бе взела флейтата си.

— Време е да вървим — отсече той.

Огромната глава на Мунин се завъртя рязко към тях и той опита да клъвне с острия си като копие клюн минаващите покрай него безсмъртни. Дий бръкна под палтото си и извади меча. Когато го размаха във въздуха пред гигантската птица, оръжието запращя и по каменното му острие заигра червено-син огън. Гарванът дръпна бързо глава, а после клюнът му се отвори и затвори.

— Магьоснико.

Гласът, който се разнесе откъм птицата, бе дрезгав от рядка употреба. Говореше на древния език на Дану Талис.

При този звук Вирджиния Деър спря изумена.

— През живота си съм виждала немалко странни неща…

— Хугин и Мунин притежават дара на Човешката реч — напомни й Дий. Вдигна меча. Острието засвети по-ярко, щом го доближи до главата на птицата, и червено-сините искри се отразиха в огромните й очи. — Но не мисля, че в момента с нас говори гарванът — добави той, като улови погледа на птицата и се зае внимателно да я изучава.

— Магикер 45 45 Магьосник (норв.) — Б.пр. …

— Не, това е нещо по-старо, нещо нечисто — рече тихо Дий. Внезапно замахна с меча и тежкият катинар, заключващ входа към Портата на предателя, падна разсечен.

— Говори Один, господарят на гарваните. Не можеш да ми избягаш. Няма място в това Сенкоцарство, където би могъл да се скриеш от мен.

— Съжалявам, ако съм унищожил Сенкоцарството ти, но можеш да си направиш друго — започна Дий.

— Ти уби жената, която обичах.

Дий се канеше да се обърне, но спря и погледна пленения гарван.