Майкъл Скот - Некромантът

— Съжалявам и за това. Тя беше воин; загина храбро в битка.

— Знаеш ли какво е да загубиш някого, когото обичаш, Магикер?

Изненадан, Дий отговори честно.

— Да, знам. Погребал съм жените и децата си. Гледал съм ги как остаряват, сбръчкват се и умират.

— Ще унищожа твоя свят, Дий, преди да унищожа теб. Ще убия всичко, което ти е скъпо.

— Вече нямам много неща, които да са ми скъпи.

— Дори тази жена ли?

Изведнъж Дий замахна към птицата и върхът на острието сряза едно-единствено черно перо на шията й.

— Не ме заплашвай — изръмжа той. — Побеждавал съм те и преди. Пак ще го сторя. — Той вдигна меча пред очите на гарвана. — А последния път нямах това!

— Той е толкова опасен за теб, колкото и за мен — рече Один през устата на птицата. После нададе ужасен кашлящ звук. На Дий му трябваха няколко секунди, за да разбере, че Древния се смее. — Това е мечът, който уби Хеката; мисля, че той ще бъде и твоето падение, Магикер.

— Докторе, трябва да вървим. — Вирджиния го хвана за ръката и го издърпа през отворената порта в по-малкия басейн. — Неприятно ми е да прекъсвам бъбренето ви, но си имаме компания, многобройна компания, и в нея няма нито един дружелюбно настроен. Освен това, теб може да те искат жив, но същото не важи за мен.

Воят на кукубутите се носеше навсякъде около тях, ехтеше и отскачаше от камъните.

— Какво ще правим сега? — попита Деър. — Имаш план, нали?

— Да, този — каза Дий, като хвана меча и го заби с върха надолу в замръзналия басейн. Ледът се строши, водата засъска, вдигайки пара, а после двамата пропаднаха в мастиленочерните дълбини.

— Да ме убиеш — каза бавно Били Хлапето — или дори само да се опиташ да ме убиеш, ще бъде грешка. — Сега вече в гласа му нямаше веселие, а акцентът му бе станал твърд и отсечен. — Много хора са се опитвали и са се проваляли.

Кукулкан нададе хриплив смях.

— Аз не съм човек.

Безсмъртният започна да отстъпва от Древния.

— Били — каза тихо Макиавели с предупредителна нотка в гласа.

Били погледна към италианеца и зърна някакво движение зад себе си. Завъртя се и видя огромния рис, застанал на прага, вперил зелените си очи в него.

— Този — каза Кукулкан, като посочи към Макиавели, — реших да го оставя жив. Но защо да оставям теб?

— Забрави ли, че ти спасих живота?

— А ти забрави ли, че ти се отплатих за това, като те направих безсмъртен?

— Оттогава насам ти върша мръсната работа — рече бързо Били.

— А сега ме злепостави пред моите братя Древни. Бях ги уверил, че си идеалният човек за тази дребна задачка — каза Кукулкан. — Но ти не оправда доверието ми.

— Аз пък мисля, че ти не оправда моето — сопна се американецът, отстъпвайки от вратата. — Прати ме да свърша опасна работа, без да ми кажеш в какво се забърквам. — Докато се придвижваше бавно през стаята, той посочи обвинително с пръст Древния. — Ти подцени Вълшебницата.

— Не сте първият — намеси се бързо Макиавели. — Пернел е избрала да живее като сянка на съпруга си, но аз лично винаги съм смятал, че е по-умната от двамата. Толкова много неща за нея не са известни.

Кукулкан се изправи бавно и се втренчи в италианеца.

— Не проговаряй отново — изсъска той, — инак може да си променя мнението и да те убия. — Обърна се и насочи пак вниманието си към Били. — Дадох ти три прости задачи: да придружиш този човек до острова, да убиеш Вълшебницата и да освободиш зверовете. Ти се провали.

— Е, едната я свърших, остават още две. Не е толкова зле! — рече Били. После изведнъж скочи към рафта, на който бе наредена колекцията на Древния от прастари артефакти, и грабна една нефритена пръчка с набучени по нея парчета вулканично стъкло. Това беше макуахуитъл, ацтекски меч. Той вдигна оръжието и черните късчета обсидиан заблестяха в следобедната светлина.

— Как смееш да надигаш оръжие в мое присъствие? — Главата на Кукулкан внезапно се стрелна напред и един неестествено дълъг черен раздвоен език полетя към престъпника.

Но вместо да се дръпне, Били направи крачка към Древния и замахна с оръжието. Острото като бръснач стъкло изсвистя във въздуха. Кукулкан моментално си прибра езика, задави се и се закашля. Макуахуитълът бе минал на сантиметри от него.

— Направи го пак и ще ти го отрежа! — извика Били. — Знам, че ще ти порасне нов, но бас държа, че ще боли.

Едрият рис запристъпва безшумно към американеца и челюстите му се разтвориха, оголвайки свирепи зъби.

— И по-добре кажи на своето коте да излезе навън — добави американецът, без да отмества поглед от Древния. Наклони макуахуитъла, така че отразената светлина да блести в очите на котката.