Джефри Дивър - Сенчеста зона

Тя извади детектора и го насочи към решетката.

Стрелката подскочи: 603 волта.

Сакс изстена, затвори очи и усети, че силите я напускат. Но веднага се стегна, вгледа се внимателно и забеляза жицата. Вървеше от решетката пред нишата, където бяха набутани дрехите, после по една тръба пред нея и оттам отиваше към най-горната линия. За да извади дрехите, трябваше да докосне тръбата. В тунела нямаше ток, но тук можеше да става дума за остров или възвратно напрежение, ако си спомняше правилно казаното от Сомърс.

Колко ампера са нужни, за да убият човек?

По-малко от една десета от ампера…

Тя се върна при Барзан. Все още подпрян на стената и с превързана глава, той я погледна.

— Имам нужда от помощта ви. Трябва да събера доказателства, но детекторът показва, че в линията все още има напрежение.

— Коя линия?

— Онази, най-отгоре. Шестстотин волта. Той я е свързал с една тръба.

— Шестстотин ли? Това е обратно захранване от третата линия на метрото. Може да използвате моя стик. Трябва да е някъде там — посочи неопределено той. — И ръкавиците ми. Най-добрият начин е да прокарате друг кабел от тръбата към пода. Знаете ли как да го направите?

— Не.

— Аз не съм в състояние да ви помогна. Съжалявам.

— Няма нищо. Обяснете ми как да използвам стика.

Тя сложи ръкавиците на Барзан и взе инструмента с извит като кука и покрит с гумена изолация накрайник. Това й вдъхна известна доза увереност.

— Стъпете на гуменото килимче и измъкнете каквото ви трябва едно по едно. Ще се справите… за по-голяма безопасност го направете с една ръка. С дясната.

По-далеч от сърцето…

Което заби бясно в гърдите й, когато тръгна към нишата, сложи тефлоновия лист на земята и започна да сваля доказателствата едно по едно.

Отново си представи надупченото тяло на младия Луис Мартин, потръпващите в предсмъртни гърчове хора в хотела…

Мразеше да се разсейва.

Мразеше да се бори с невидим враг.

Задържа дъх — макар да не знаеше защо — и с помощта на куката издърпа работния комбинезон и каската. После чантата с инструментите. Върху червения плат беше изписано с маркер и силно наклонен почерк: „Р. Галт“

От устните й се отрони дълга въздишка.

Най-после всичко беше свалено. Тя събра и опакова доказателствата.

Появи се човек от техническия отдел и донесе защитно облекло за всички. Въпреки че мястото на престъплението вече беше достатъчно замърсено, тя облече синия найлонов костюм и продължи огледа по обичайния начин. Номерира квадрантите, направи снимки и извървя решетката. Два пъти провери всички кабели с детектора на Сомърс, после бързо развинти болтовете на прикрепения от Галт кабел и черната пластмасова кутия, с която беше свързан към захранващата линия. Оттук смъртоносната жица стигаше до стоманената решетка в хотела и захранваше с ток металните части на вратите, дръжките и перилата на стълбите. Тя прибра всичко намерено, после взе проби от мястото, където бе стоял, докато бе свързвал кабела, и от мястото, където бе нападнал Джоуи Барзан.

Потърси работния стик, с който Галт бе ударил работника, но не го намери. Не откри и следи от срязване на захранващите кабели за видео наблюдението на училището и на строителния обект, споменат от Барзан.

След като приключи с всичко, набра номера на Райм и му съобщи фактите.

— Връщай се по най-бързия начин. Тези доказателства ни трябват.

— Рон откри ли нещо?

— Според Лон Селито, нищо интересно. Хм. Чудя се какво прави още там това момче. Трябваше отдавна да се е върнал.

Нетърпението му беше очевидно.

— Тръгвам след няколко минути. Искам първо да поговоря с онзи свидетел. Обядвал е в хотела и е забелязал Галт. Надявам се да ни каже нещо важно.

Те прекъснаха. Сакс излезе от тунела и видя Нанси Симпсън във фоайето на хотела. Опразнено от хората, то изглеждаше много по-просторно. Сакс тръгна към една от неоградените от жълтата лента на полицията въртящи се врати, но се спря навреме. Обърна се и влезе през счупения прозорец.

Посивялото лице на Симпсън говореше красноречиво, че тя все още е под въздействието на случилото се.

— Току-що говорих с Бо. Не успях да открия откъде точно е излязъл Галт. При положение, че токът е спрян, може да е тръгнал по линията на метрото към Кенъл Стрийт и да се изгуби някъде из Чайнатаун. Никой не знае.

Погледът й попадна върху следите от кръв и огън, очертали телата на жертвите по мраморния под.

— Каква е равносметката?