Джефри Дивър - Сенчеста зона

Но усети глух зловещ звук, после писък и мъжът, когото бе зърнал с крайчеца на окото си в огледалото за обратно виждане, че пресича алеята с пазарска количка, изхвърча към стената, удари се в нея и се срина на паважа. Кръвта рукна от главата му.

Амелия Сакс прегледа Джоуи Барзан.

— Как се чувстваш?

— Да, предполагам.

Тя не разбра какво имаше предвид работникът, но не мислеше, че и той разбира. Сакс все още се намираше в тунела под хотел „Батъри Парк“ заедно с ранения и полицаите и чакаше хората от „Бърза помощ“ да го вдигнат с носилката. Приближи се към Барзан и погледна въпросително надвесилия се над ранения парамедик.

— Има мозъчно сътресение, изгубил е доста кръв — каза той и се обърна към ранения, който седеше с опряна на стената глава. — Спокойно, момче, ще се оправиш.

Боб Кавано бе успял да открие източника на енергия и да затвори линията, използвана от Галт за капан. С помощта на индикатора на Сомърс Сакс бе потвърдила, че по кабелите няма напрежение и бързо — дори светкавично — бе освободила свързания за захранващата линия кабел.

— Какво стана? — попита тя Барзан, когато дойде на себе си.

— Беше Рей Галт. Открих го тук. Удари ме с работния стик и аз припаднах. Когато се съвзех, вече бях свързан за линията. Боже! Към захранващия кабел за метрото, шейсет хиляди волта. Ако ме бяхте докоснали… ако се бях завъртял няколко сантиметра встрани… Божичко! — затвори той очи, но бързо се съвзе и попита: — Чух сирени на улицата. Усетих миризмата. Какво стана?

— Галт свърза съседния хотел към мрежата.

— За Бога, не! Има ли жертви?

— Районът е пълен с полицаи. Още не знам подробностите. Накъде тръгна Галт?

— Не знам. Не бях в съзнание. Ако не е излязъл през колежа, трябва да е тръгнал натам, през тунела — той посочи с очи наляво. — Тунелите имат много изходи.

— Той каза ли нещо?

— Не мисля.

— Къде стоеше, когато го видя?

— Точно там — той посочи на около три метра напред, — до свързания кабел. Беше прикрепил някаква странна кутия. Не съм виждал такова нещо. И следеше строежа и хотела от лаптопа си. Като че се бе прикачил към охранителна камера.

Сакс се изправи и огледа свързания кабел, същия модел „Бенингтън“, като онзи на автобусната спирка. Нямаше следи от компютър или работен стик, за който й бе споменал вчера Сомърс — прът от фибростъкло за работа с кабели под напрежение.

Барзан промълви тихо:

— Единствената причина да съм жив е, че той искаше да ме използва, за да ви изпържи. Да ви спре, за да не го проследите, нали?

— Прав си.

— Кучият му син! И такъв човек да работи сред нас! Електротехник и старши по авариите. Знаете ли, ние там сме като братство. Така и трябва да бъде. Електричеството е опасно нещо — развълнува се той, лично засегнат от предателството на Галт.

Сакс изследва ръцете и краката му за полезни следи, после кимна към медиците.

— Можете да го вдигнете.

Тя помоли Барзан да й се обади, ако се сети нещо важно, и му даде визитната си картичка. Парамедикът се обади на колегите си, съобщи им, че мястото е обезопасено и вече могат да свалят носилката, за да евакуират ранения. Барзан се облегна на стената и затвори очи.

Сакс се свърза с Нанси Симпсън и й разказа какво се е случило.

— Вкарай хората вътре да огледат наоколо в радиус от един километър. Подлезите и метрото също.

— Разбрано. Задръж малко — отвърна Симпсън, изключи за момент, но след миг беше отново на линия.

— Разпоредих се.

— Научи ли нещо за нашия свидетел от хотела?

— Още проверявам.

Очите на Сакс постепенно бяха привикнали към тъмнината и поглеждайки напред по коридора, тя зърна жълто. Примижа и каза:

— Нанси, ще ти се обадя по-късно. Струва ми се, че виждам нещо.

Прекъсна връзката и се придвижи в посоката, където според Барзан Галт вероятно бе тръгнал.

На около десетина метра по-напред откри тъмносиния комбинезон на „Алгонкуин“, жълта каска и работна чанта, пъхнати зад решетката към една малка ниша. Това, което бе привлякло погледа й, беше жълтата каска. Галт явно бе разбрал, че всички го търсят, затова бе съблякъл работните дрехи и ги бе скрил заедно с инструментите.

Тя се свърза отново със Симпсън и я помоли да се обади на Бо Хоуман и в централата на полицията и да им съобщи, че Галт е с други дрехи. После сложи ръкавици и понечи да издърпа веществените доказателства от нишата.

Но спря навреме. В съзнанието й отекнаха думите на Сомърс:

Трябва да знаете, че дори да си мислите, че го избягвате, пак не сте в безопасност.