Джефри Дивър - Сенчеста зона

Купър я провери за експлозиви, после я отвори.

— Изглежда домашно изработена, но нямам представа за какво може да служи.

— Да се обадим на Чарли Сомърс — предложи Сакс.

След пет минути те успяха да осъществят конферентна връзка с изобретателя от „Алгонкуин“. Тя му разказа подробностите от атаката в хотела.

— Не знаех, че положението е било такова… страшно — каза тихо той.

— Ние ценим високо съветите ви за начините, по които би могъл да действа, освен електрическата дъга — намеси се Райм.

— Но това не помогна много — промълви Сомърс.

— Искам да погледнете тази кутия. Намерихме я там — обясни му Сакс. — Свързваше линията на компанията ви с пуснатата от него към хотела.

— Разбира се.

Купър му даде адреса на страница в интернет за секретно препращане на видеоматериала, после обърна високочестотната камера към вътрешността на кутията.

— Виждам я. Нека да поогледам… Интересно. Не е готово изделие. Ръчно направено.

— И ние стигнахме до този извод — каза Райм.

— Досега не съм виждал такова нещо. Не и толкова компактно. Това е прекъсвач. Като онези в подстанциите и трансмисионните системи.

— За включване и изключване на кръга?

— Да. Като ключовете на стената в дома ви, само че този управлява напрежение от сто хиляди волта. Виждам вентилатор, соленоид и приемател. Дистанционно управление.

— Значи е закачил кабела, без да трансферира електропотока? Просто се е отдалечил на безопасно място и е натиснал ключа. Анди Джесън спомена, че може да опита нещо подобно.

— Така ли? Хм. Интересно — замисли се Сомърс и додаде: — Но не мисля, че го е направил по презумпция за безопасност. Всеки електротехник знае как да снажда безопасно жици. Не, причината е друга.

Райм разбра.

— Иска да прецизира времето на атаката. Да включи кабела, когато знае, че ще има най-много жертви.

— И аз мисля така.

— Един от работниците го е видял в тунела. Каза ни, че е наблюдавал сцената през лаптопа си. Сигурно е бил прикачен към близката охранителна камера, но не мога да открия къде.

— Може да е видял подходящ момент и затова да е избързал да натисне бутона няколко минути по-рано — замисли се Райм. — За да убие повече хора. Освен това е знаел, че „Алгонкуин“ няма да изпълни искането му.

— Талантливо копеле — измърмори Сомърс. По гласа му личеше, че е впечатлен. — Действа изключително умно. Прекъсвачът изглежда прост, но повярвайте ми, не му е било лесно да го направи. Около такава мощна линия има много електромагнитни полета и високо напрежение и е трябвало да измисли как да предпази електрониката. Определено си имаме работа с интелигентен престъпник. Предполагам, че за вас това не е добра новина.

— Откъде би могъл да вземе частите? Соленоида, приемателя, вентилатора?

— Има ги във всеки магазин за електрочасти в района. Стотици са… Има ли серийни номера?

Купър отново огледа кутията.

— Не. Само номер на модела. Това е всичко.

— Нямате късмет.

Райм и Сакс благодариха на Сомърс и затвориха.

Сакс се върна при работната маса и заедно с Купър огледаха внимателно инструментите на Галт, комбинезона и каската. Но не откриха нито карта, нито записки, нямаше нищо, от което можеха да заключат къде се крие и каква е следващата му цел. Това не ги изненада, Галт беше оставил нарочно нещата си в тунела, знаеше, че ще бъдат намерени.

Детектив Гретхен Сахлоф от централното управление на полицията бе снела отпечатъци от кабинета на Галт, към тях прибави и отпечатъка на палеца му от досиетата на отдел „Човешки ресурси“ на компанията. Купър изследва всички проби и ги сравни с взетите от Сахлоф. Оказа се, че всички отпечатъци по събрания материал бяха на Галт. Това ядоса Райм. Ако имаше и други, те щяха да ги отведат до негов приятел, съучастник или член на мистериозната „Справедливост за…“, изобщо до друг замесен в тази работа.

Освен това, както забеляза той, ножовката и резачът не бяха в чантата. Наборът от инструменти беше много по-малък от необходимото.

Но отвертката беше там и имаше следи, съответстващи на откритите по сплит болтовете в подстанцията на Петдесет и седма улица.

След малко пристигна и групата, работила по огледа на мястото на пожара в подстанцията в Харлем. Но те не донесоха почти нищо. Галт бе използвал обикновен коктейл „Молотов“ — стъклена бутилка с бензин и парцал за фитил. Хвърлил я през решетката на един отворен прозорец, бензинът пламнал и подпалил гумената и пластмасовата изолация. Бутилката беше от вино — без следи от тапа или тирбушон — фабриката производител работеше с десетки винарни, които от своя страна продаваха хиляди бутилки. Етикетът беше свален, за да не могат да проследят пътя му. Бензинът беше марка „Бритиш Петролиум“, редовно производство, а парцалът — откъснат от стара тениска. Източникът на нито едно от тези неща не можеше да бъде издирен. В чантата на Галт бе открито стъкло на прах и то можеше да се свърже с бутилката — явно я бе надраскал с един от инструментите, за да е сигурен, че ще се счупи.