Преглеждайки досието на Галт, вече сканирано и качено на компютъра му, Райм каза:
— Галт смята също, че линиите привличат разни дребни частици, които причиняват рак на белия дроб.
— Няма доказателства за това. Аз лично го оспорвам, оспорвам и левкемията.
— Но Галт не се съмнява.
— Какво иска от нас?
— Предполагам, че ще узнаем с друго писмо или ще се свърже с вас по друг начин.
— Мисля да отправя апел към него от екрана. Ще го помоля да се предаде или да престане.
— Няма лошо — отвърна Райм, но според него Галт бе отишъл твърде далеч, за да се откаже. Той искаше да раздава справедливост. Искаше да продължава да наказва.
Разполагаше с двадесет и пет метра кабел и дузина сплит болтове. И от тях бе използвал само девет метра.
Райм приключи разговора и потърси с поглед Пуласки. Той също говореше по телефона. С наведена глава. Вдигна поглед, срещна очите на шефа си, затвори бързо и се върна при работната маса. Посегна да вземе един от донесените от апартамента инструменти, но ръката му замръзна във въздуха. Беше забравил да сложи ръкавици. Моментално взе едни, сложи ги, изчисти гумените пръсти и длани с ролера за събиране на косми и взе резача в ръце.
Сравнението на белезите по решетката и болтовете с донесените инструменти показа, че резачът и ножовката са идентични с използваните за атаката на автобусната спирка. Ботушите също съвпадаха по размер и марка.
Но всичко това потвърди единствено вече известния факт, че Галт е извършителят на атаките.
После изследваха хартията и писалките, донесени от Рон. Нямаше начин да установят откъде ги е купил Галт, но стана ясно, че за писмото до Джесън бяха използвани същата хартия и мастило.
Купър прочете резултатите от газовия хроматограф и мас спектрометъра.
— Открих някакви следи — обади се той. — Намерих ги на две различни места: на връзките на обувките и върху дръжката на резача от апартамента на Галт. И на ръкава на атакувания от него работник в тунела, онзи Джоуи Барзан.
— И? — попита Райм.
— Дериват на керосина с добавки на минимално количество фенол и динонилнафтилсулфоникова киселина.
— Фенолът е анти залепваща субстанция, а киселината е антистатичен агент.
— Има и още — продължи Купър. — Някаква странна форма на природен газ. Втечнен, но стабилен при висока температура. И… забележете, следи от биодизел.
— Провери в базата данни за горивата — нареди му Райм.
След минутка специалистът извика тържествуващо:
— Пипнах го! Това е алтернативно авиационно гориво, тества се в момента. Предназначено е за бойни изтребители. По-чисто е и намалява употребата на гориво. Казват, че това е енергията на бъдещето.
— Алтернативна енергия — изрече замислено Райм, докато се питаше къде в пъзела да подреди това парченце. Но едно нещо разбра със сигурност. — Сакс, обади се на Националната отбрана и на военното министерство. И авиацията. Кажи им, че нашият човек рови из складовете за гориво и въздушните бази.
Електрическата искра беше страшна сама по себе си. Но Райм не искаше дори и да мисли за пораженията, ако тя се комбинира с авиационно гориво.
Място на престъплението: хотел „Батъри Парк“ и околностите му
• Жертви (починали):
— Линда Кеплер, Оклахома Сити, туристка
— Морис Кеплер, Оклахома Сити, турист
— Самюел Ветър, Скотстдейл, бизнесмен
— Али Мамауд, Ню Йорк Сити, сервитьор
— Герхард Щилер, Франкфурт, Германия, рекламен агент
• Дистанционно управление за пренасочване на електропотока
— компонентите са от неизвестен източник
• Кабел „Бенингтън“ и сплит болтове, идентични с онези от първата атака
• Работният костюм на Галт от „Алгонкуин“, каска и чанта с инструменти, с неговите пръстови отпечатъци. Не са намерени пръстови отпечатъци на друго лице по тях
— гаечен ключ със следи, сравними с онези по сплит болтовете от първата атака
— следи от стъклен прах, може да се свърже със стъклото от бутилката, открита в подстанцията в Харлем
— вероятно работи сам
• Следи по нападнатия от Галт електротехник, Джоуи Барзан.
— алтернативно реактивно гориво
— атака на военна база?
…
Място: апартаментът на Галт, в долната част на Ийст Сайд, Съфолк Стрийт 227
• Скъпи писалки „BIC“, синьо мастило, сравнимо с използваното за написването на писмото до Анди Джесън
• Бяла хартия за принтер, обикновена, размер А4, като използваната за писмото
• Пощенски плик, обикновен, размер 10, като плика, използван за писмото до Анди Джесън
Читать дальше