Джефри Дивър - Сенчеста зона

В подстанцията и около нея нямаше охранителни камери, така че на практика нямаха нищо.

Някой почука на вратата.

Том отиде да отвори и секунди по-късно в стаята влезе Рон Пуласки със събраните веществени доказателства от апартамента на Галт — няколко щайги за мляко, пълни с какво ли не, резача, ножовката и ботуши.

„Най-после!“ — помисли си раздразнено Райм, но остана доволен, че доказателственият материал беше вече тук.

Пуласки остави щайгите на масата, без да се усмихне и без да погледне към някого. Райм забеляза, че ръцете му треперят.

— Добре ли си, новобранец?

Младежът остана с гръб към тях, хвана здраво ръба на масата и се загледа в ръцете си. После се обърна. Пое дълбоко въздух и каза:

— Направих катастрофа. Ударих човек. Невинен, попаднал случайно там. В кома е. Лекарите не дават надежда за живота му.

Младият полицай им разказа какво се е случило.

— Изобщо не мислех. Или може би мислех прекалено много. Изплаших се. Реших, че Галт може да ми е погодил номер с колата.

— Как би могъл да го направи? — попита Райм.

— Не знам — извика отчаяно Пуласки. — Забравих, че вече съм включил стартера. Завъртях отново ключа и шумът… изплаши ме. Не знам как, но кракът ми се плъзна от спирачката към съединителя.

— Кой беше човекът?

— Съвсем непознат. Казва се Палмър. Шофьор на нощна смяна в някаква спедиторска фирма. Минавал напряко от магазинчето за дома си… Ударът беше много силен.

Райм си спомни за травмата на Пуласки. Един престъпник го бе ударил здраво по главата и оттогава полицаят все беше отнесен. Сега проблемът му беше причина за нараняването на друг човек.

— Вътрешните искат да ме разпитат. Казаха, че сигурно ще се стигне до съд. Препоръчаха ми да си намеря добър адвокат. Аз… — гласът му секна. Той потърка чело, събра сили и повтори трескаво: — Кракът ми се плъзна. Изобщо не си спомних, че вече съм завъртял ключа.

— Добре, новобранец, разбирам угризенията ти, но важното в момента е, че този Палмър няма нищо общо с Галт, нали?

— Няма.

— Тогава ще те помоля да изчакаш няколко часа да привършим тук и после да се вайкаш — изрече твърдо Линкълн.

— Да, сър, разбира се. Съжалявам.

— И така, какво откри?

Той им разказа за извадените от принтера листове. Райм го похвали, но полицаят сякаш не го чу. Продължи да разказва разсеяно за болестта на Галт и за подозренията му, че причината за рака му е високото напрежение.

— Отмъщение — замисли се Райм. — Добър мотив. Стар като света. Но не е от любимите ми. А на теб? — погледна той към Сакс.

— И от моите не е — отвърна сериозно тя. — Предпочитам алчността и страстта. Отмъщението е присъщо на асоциални и емоционално разстроени хора. Но тук не е изключено да има и нещо повече от отмъщение. От писмото останах с впечатление, че той е тръгнал на кръстоносен поход. Спасява хората от злата електрическа компания. Фанатик. И продължавам да мисля, че може да има връзка с терористи.

Освен мотива и вещите, свързващи Галт с местопрестъплението при първата атака, Пуласки не бе открил нищо, от което да предположат къде може да се крие в момента той и какъв ще бъде следващият му ход. Беше разочароващо, но Райм не се изненада; атаките бяха добре планирани и Галт не беше глупав. Сигурно е знаел от самото начало, че самоличността му ще бъде разкрита, и се е погрижил да си намери добро скривалище. Райм потърси съответния телефонен номер в електронния указател и го набра.

— Кабинетът на Анди Джесън — разнесе се от микрофона уморен глас.

Той се представи и след малко вече говореше с президента на електрическата компания.

— Току-що разговарях с Гари Ноубъл и агент Макданиъл — започна тя. — Разбрах, че са загинали пет души. Други са настанени в болница.

— Така е.

— Много съжалявам. Колко ужасно! Тъкмо преглеждам досието на Реймънд Галт. Снимката му е пред мен. Не прилича на човек, способен на такова нещо.

„Те никога не изглеждат така“ — си каза Райм.

— Галт е убеден, че се е разболял от рак, защото е работил на линиите с високо напрежение — обясни той.

— Това ли е причината за атаките?

— Изглежда, че да. Повел е кръстоносен поход срещу вас. Според него работата на линия с високо напрежение е огромен риск за здравето на човека.

Тя въздъхна.

— Ние разполагаме с половин дузина различни защитни облекла в зависимост от конкретната обстановка. Кабелите с високо напрежение образуват електромагнитно поле, не отричам. Истината е, че изолацията и защитните панели предпазват от електрическото поле, но не и от магнитното. Знам, че има много спорове, дали то причинява левкемия или не.