Джефри Дивър - Сенчеста зона

Не последваха изстрели, нито електрически дъги.

Но намериха още една жертва на Галт.

Работникът от „Алгонкуин“ лежеше на едната си страна на около десетина метра от тях. От слепоочието и ухото му течеше кръв.

— По-бързо!

Полицаите се изправиха и тримата забързаха по тунела към мъжа, който трябваше да се казва Джоуи Барзан. Светлината от фенерчето й даде възможност да се увери, че това не е Галт. Работникът беше тежко ранен и кървеше. Единият от полицаите стигна до него и се наведе да спре кръвоизлива, но Барзан вдигна трепереща ръка и простена.

В началото Сакс реши, че човекът умира и тялото му се разтърсва от предсмъртни гърчове. Но когато се приближи, погледна в широко отворените му очи и проследи погледа му. Барзан лежеше не на голия под, а на дебело парче тефлон или пластмаса.

— Спри! — извика тя на полицая, протегнал ръка към ранения мъж. — Това е капан.

Той замръзна на място.

Тя си припомни думите на Сомърс, че раните и кръвта намаляват резистентността на тялото към електричеството.

Без да го докосва, мина зад гърба на ранения.

Ръцете му бяха вързани. Но не с въже или лента, а с оголена медна жица. Свързана с една от линиите на стената. Сакс извади детектора на изобретателя и го насочи към свързаната с ръцете на електротехника жица.

Стрелката подскочи и отчете 10 000 волта. Ако полицаят бе докоснал тялото му, токът щеше да протече през него към земята и да ги убие.

Сакс отстъпи назад и включи радиостанцията си. Обади се на Нанси Симпсън, накара я да потърси Боб Кавано и да му съобщи, че се налага да отреже главата на още една змия.

Рон Пуласки успя да върне принтера на Рей Галт към живот и сега издърпваше нетърпеливо горещите листове от гърлото му.

Очите му шареха отчаяно по тях с надежда да уловят нещо свързано с местонахождението на престъпника, с евентуални съучастници, със „Справедливост за…“. За всичко, което би могло да им помогне да спрат този ужас.

Детектив Купър му изпрати съобщение и той разбра, че не са успели да спрат атаката на Галт срещу един хотел в центъра на града. И че все още издирват извършителя в района на Уолстрийт. Дали Пуласки има нещо полезно?

„Не още. Скоро, надявам се“ — написа той, изпрати съобщението и се върна към принтера.

От осемте страници нищо не беше пряко свързано с престъпленията на Галт. Но той научи нещо, което можеше да се окаже важно: мотивът на Галт.

Някои от страниците бяха препечатани от блогове или онлайн бюлетини. Други бяха свалени от медицински сайтове — подробни статии от лекари с име в областта на медицината. Но имаше и писани от шарлатани с езика и стила на заговорници терористи.

Една статия беше написана лично от Галт и публикувана в блог за околната среда като причина за смъртоносни заболявания.

„Моята история не се различава от тази на много други. Работех като електротехник на линия, после в отдел «Аварии» (като главен електротехник). През годините съм работил за няколко електрически компании и съм бил в директен контакт с линиите, пренасящи повече от сто хиляди волта. Създаваните от неизолираните трансмисионни далекопроводи електромагнитни полета са причина да се разболея от левкемия. Убеден съм в това. И съвсем скоро беше доказано, че силовите линии привличат аерозолни частици, причиняващи рак на гърлото и други заболявания, но това е нещо, за което медиите не говорят.

Трябва да накараме всички електрически компании да осъзнаят фактите, но по-важното е да предупредим хората за опасността. Защото компаниите не биха предприели нищо доброволно. Защо да го правят? Ако хората намалят потреблението на ток само наполовина, ще спасим хиляди хора за година и ще ги принудим (компаниите) да бъдат по-отговорни към обществото. Те на свой ред ще намерят по-безопасни начини за производство и доставка на електричество. И ще спрат разрушаването на Земята.

Хора, трябва да вземете проблема в свои ръце!

Ето къде беше разковничето. Той смяташе, че причина за болестта му са компании като „Алгонкуин Консолидейтед“. И за времето, което му оставаше, искаше да им го върне. Пуласки знаеше, че Галт е убиец, но не можеше да не изпита съжаление към него. В един от шкафовете полицаите бяха открили бутилки с алкохол, повечето от тях празни до половината. И приспивателни. И антидепресанти. Но трябва ли да убиваш някого, защото страдаш от смъртоносна болест, а отговорните за заболяването хора не се интересуват от теб? Младият полицай знаеше колко далече може да те отведе гневът.