Джефри Дивър - Сенчеста зона

При звука от изстрелите жената изпищя и се хвърли на земята точно преди да хване смъртоносната дръжка.

Нанси Симпсън разби прозорците от другата страна на вратата.

След секунда и двете бяха вътре. Наредиха на хората да не пипат нищо метално и започнаха да организират извеждането им през прозорците, задушавайки се от отвратителния дим, изпълнил фоайето.

Боб Кавано извика към тях:

— Спряхме подаването.

Сакс кимна, насочи парамедиците от линейките към ранените и убитите и потърси Галт из тълпата отвън.

— Детектив!

Тя се обърна. Един мъж в униформа на „Алгонкуин Консолидейтед“ тичаше към нея. Тъмносиният комбинезон и бялата кожа я наведоха на мисълта, че може да е той. Свидетелят от хотела бе казал, че заподозреният е наблизо, а полицията разполагаше само с една неясна снимка за идентифициране.

Но когато работникът приближи, стана ясно, че е значително по-млад от Галт.

— Детектив — повтори задъхано работникът, — онзи полицай там каза, че трябва да говоря с вас. Исках да ви осведомя за нещо.

Лицето му се изкриви, когато усети носещата се от хотела миризма.

— Кажете.

— Аз съм от електрическата компания. „Алгонкуин“. Вижте, моят партньор е в един от тунелите ей там — кимна към колежа той. — Опитах се да се свържа с него, но той не отговаря. А радиостанцията работи отлично.

Под земята. Където бяха електропреносните кабели…

— Помислих си, че този Реймънд Галт… може да е бил долу и Джоуи да е налетял на него.

Сакс извика двама полицаи от патрула и тримата последваха работника от „Алгонкуин“ към училището.

— Имаме вход за тунела през мазето на сградата. Това е най-бързият начин да слезеш долу.

Ето откъде се бе взела вулканичната прах по обувките на Галт. Беше полепнала по обувките му, докато е преминавал през изложбената зала на колежа. Тя се обади на Райм и го осведоми за случилото се. После добави:

— Ще действам внимателно. Той все още може да е долу. Ще ти се обадя по-късно. Ти откри ли нещо полезно сред уликите? Нещо, което би могло да ни помогне?

— Нищо, Сакс.

— Слизам долу.

Тя прекъсна бързо връзката, за да не му остави време за възражения, и последва полицаите и работника към вратата за мазето. Захранването в сградата на училището беше спряно, но аварийните светлини мигаха като червени и жълти очи. Работникът посегна към вратата.

— Не — спря го Сакс. — Вие ще чакате тук.

— Добре. Отвътре има две стъпала, после ще видите червена врата. На нея пише „Алгонкуин Консолидейтед“. Тя ще ви отведе до стълбата към тунелите. Ето ви ключа — подаде й го той.

— Как се казва партньорът ви?

— Джоуи. Джоуи Барзан.

— И къде трябва да се намира?

— Щом слезете по стълбите, се обърнете наляво. Той работи на около сто, сто и петдесет крачки в тунела. Пада се някъде под хотела.

— Каква е видимостта долу?

— Електричеството е прекъснато, но вътре има дежурни лампи. Захранват се от батерия.

Батерия. Страхотно!

— Но батериите са слаби и вътре е тъмно. Ние използваме фенерчета.

— Вътре има ли кабели под напрежение?

— Да. Това е трансмисионен тунел. Захранващите са извън играта, но другите са живи.

— Оголени ли са?

Той я погледна учудено.

— По тях текат сто и трийсет хиляди волта. Разбира се, че не са оголени.

Освен ако Галт не ги бе оголил.

Сакс се поколеба за миг, после насочи детектора на Сомърс към вратата. Усети любопитния поглед на електротехника върху странното изобретение, но си спести обясненията, даде знак на всички да се отдръпнат и отвори вратата с ръка върху спусъка на глока. Беше празно.

Сакс и двамата полицаи тръгнаха бавно по тънещите в мрак стъпала. Клаустрофобията й алармира веднага, но поне отвратителната воня на изгоряла гума, кожа и коса тук се долавяше по-слабо.

Тя тръгна напред, полицаите я следваха по петите. Стискаше здраво ключа в ръка, но когато стигнаха до червената врата, откри, че е отворена. Полицаите се спогледаха. Сакс насочи пистолета към вратата. Те също извадиха своите. Тя им даде знак да застанат плътно зад нея, после бутна вратата с рамо.

На прага спря и погледна в краката си.

По дяволите! Водещите на около два етажа под земята стъпала бяха метални. Небоядисани.

Сърцето й отново забърза ритъма си.

Ако можете, го избегнете.

Ако не можете, вземете предпазни мерки.

Ако не можете и това, му откъснете главата.

Но нито едно от златните правила на Чарли Сомърс не действаше тук.