Джефри Дивър - Сенчеста зона

Специалистът говореше с един от диспечерите от контролния център на „Алгонкуин“. Следвайки насоките на Анди Джесън, той и екипът му се опитваха да открият участъци от мрежата с нестабилно напрежение. Това беше във възможностите им, защото сензорите бяха разположени на няколкостотин метра, за да предупредят веднага, ако се яви проблем с изолацията или спад на напрежението в захранващите кабели. Отчитането на определено колебание щеше да им помогне да определят мястото, където Галт бе свързал своята смъртоносна жица и където я бе извадил на повърхността.

Но отговорът на Купър беше:

— Съжалявам, нищо.

Райм затвори очи. Колкото и да отричаше, болката в главата се засилваше с всяка минута. Разтревожи се, че тя можеше да е знак за нещо по-сериозно. Както винаги тревогата му бе свързана с квадриплегията. Болката беше важен показател за състоянието на човека. Без нея той не осъзнаваше, че нещо в организма му не е наред. Докато пада в гората, дървото сигнализира с определен звук, независимо че може никой да не го чуе. Но как да разбереш дали болката съществува, ако не можеш да я почувстваш?

Райм усети нездравия привкус на мислите си. Главата му се изпълни с мрачни образи и разсъждения за пореден път през този ден. Не знаеше защо, но не можеше да се отърси от тях.

Видя му се странно, че за разлика от вчера, когато по това време се впусна в епична битка с Том, днес не му се пиеше скоч. Дори мисълта за едно питие му се стори противна.

Това го разтревожи повече от главоболието.

Очите му бяха върху списъка с доказателствения материал, но подскачаха из буквите, без да ги разпознаят, сякаш написаното беше на чужд език, някога изучаван в училище, но неизползван от години. Той примига и премести очи на диаграмата, проследяваща пътя на електроенергията от силовия генератор през постепенното намаляване на напрежението до домакинствата.

Сто трийсет и девет хиляди волта…

Райм помоли Мел Купър да му набере номера на Сомърс от „Алгонкуин“.

— „Специални проекти“, моля?

— Търся Чарли Сомърс.

— На телефона е.

— Обажда ви се Линкълн Райм. Аз работя с Амелия Сакс.

— О, разбира се. Тя спомена за вас — отвърна любезно човекът отсреща, после заговори по-тихо. — Чух, че един от заподозрените е Рей Галт. Вярно ли е това?

— Така изглежда, господин Сомърс…

— Наричай ме Чарли. Иначе имам чувството, че съм някакво голямо началство.

— Добре, Чарли. Знаеш ли какво става в момента?

— Имам схема на мрежата в лаптопа си. Анди Джесън… президентът на компанията, ме помоли да следя какво става.

— За колко време ще оправят… как го наричахте… прекъсвача в подстанцията, където избухна пожарът?

— Два-три часа. Онази линия все още подава ток. Нищо не можем да направим, за да го спрем, освен да прекъснем електричеството на половината град. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Да. Искам да науча нещо повече за електрическите разряди. Изглежда, че Галт е свързал кабела към голяма линия, захранваща огромен район, и го е прикачил към главния водопровод, така че…

— Не, не. Не би могъл да направи това.

— Защо?

— Защото тръбите са в земята. В мига, когато електричеството докосне земята, ще стане късо съединение.

Райм се замисли за миг. После му хрумна друга идея.

— Може само да ни подвежда, а всъщност да е подготвил по-малка клопка на друго място. Колко волта му трябват, за да предизвика дъга?

— За сериозни разрушения са нужни сто и трийсет хиляди волта, но искра може да се произведе и с много по-малко напрежение. Номерът е, че то надминава капацитета на линията или на пренасящия кабел. Искрата прескача от този кабел на друг — това е фаза-фаза. Или в земята. Тогава е фаза-земя. С напрежението на домашния ток можеш да произведеш искра, но не и дъга. Там токът е около двеста волта. Но ако имаме четиристотин, да, възможна е малка дъга. Над шестстотин вероятността е много по-голяма. Но няма да се случи нищо сериозно, ако не достигнеш средните нива на високия волтаж.

— Но хиляда волта биха свършили работа, нали?

— Ако условията са подходящи, да.

Райм погледна към картата на Манхатън и се взря в точката, където беше Сакс сега. Новата информация увеличи многократно вероятните места на планираната атака.

— Но защо ме питате за дъгата? — зачуди се Сомърс.

— Защото — отвърна отчаяно Райм — Галт ще убие някого с нея след по-малко от час.

— Споменал ли е в писмото за електрическа дъга?

Райм се замисли и откри, че всъщност нямаше такова нещо.