Джефри Дивър - Сенчеста зона

Чуха се няколко изщраквания, после кратка тишина и най-после гласа на Фред:

— Ло? Делрей е на телефона.

— Фред, Аз съм, Тъкър. И Линкълн те слуша. На конферентна си. Имаме заподозрян.

— Кой?

Макданиъл погледна към Райм и той разказа за Галт.

— Нямаме мотив, но всички следи водят до него.

— Открихте ли го?

— Не. Изпратихме екип в апартамента му.

— Крайният срок остава същият, така ли?

— Нищо не говори за промяна — обади се Макданиъл. — Ти откри ли нещо?

— Моят човек е попаднал на следа. Чакам вести всеки момент.

— Нещо конкретно? — запита остро агентът.

— Не засега. Имаме среща в три. Но каза, че има нещо за мен, ще му звънна и ще му дам името на Галт. Това може да ускори нещата.

Те прекъснаха връзката. Само миг по-късно телефонът на Райм звънна отново.

— Детектив Райм ли е на телефона? — попита женски глас.

— Да, аз съм.

— Обажда се Анди Джесън от „Алгонкуин Консолидейтед“.

Макданиъл се представи и попита:

— Разбрахте ли нещо повече за този Галт?

— Не, но трябва да споделя нещо с вас.

Притеснението и бързината, с която говореше, привлякоха цялото внимание на Райм.

— Слушаме ви.

— Вече ви казах, че сменихме компютърните кодове и той няма как да повтори вчерашната атака.

— Спомням си.

— Аз се разпоредих да изпратят допълнителна охрана около подстанциите. Двайсет и четири часово наблюдение. Но преди петнайсет минути в една от подстанциите в Ъптаун избухна пожар. В Харлем.

— В Арсън ли? — попита Райм.

— Да. Хората от охраната са били отпред. Изглежда, че някой е хвърлил бомба през задния прозорец. Пожарът е бил загасен, но е нанесъл щети. Разстроил е комутатора. Това означава, че не можем да управляваме тази подстанция. Тя е извън контрол. Няма начин да спрем потока по трансмисионните линии, без да спрем електроподаването в цялата мрежа.

Райм усети тревогата й, но не разбра проблема. Помоли я да му обясни.

— Мисля, че е направил нещо… истинска лудост. Свързал е директно трансмисионната линия, така че цялото електроподаване да преминава през опожарената подстанция, без да трансформира напрежението. Това са почти сто и петдесет хиляди волта.

— Как го е направил? — попита Райм. — Мислех, че вчера е използвал подстанция, защото е прекалено опасно да свърже кабела директно с главната линия.

— Не знам. Може да разполага с някакъв дистанционен прекъсвач, с чиято помощ успява да свърже кабела и по-късно да активира линията.

— Имате ли представа къде може да е свързал кабела?

— Линията, която имам предвид, е дълга около един километър. Минава под централната и западната част на Харлем в посока към реката.

— Сигурна ли сте, че няма начин да прекъснете подаването?

— Не и преди да поправим прекъсвача в подстанцията, където е избухнал пожарът. Това ще ни отнеме около два часа.

— И смятате, че тази дъга може да бъде със силата на вчерашната?

— Най-малко.

— Добре. Ще видим какво може да се направи.

— Детектив Райм? Тъкър? — гласът й беше много по-мек.

— Да? — отзова се специалният агент.

— Съжалявам за поведението си вчера. Но наистина не вярвах, че някой от моите служители може да направи такова нещо.

— Разбирам — отвърна Макданиъл. — Важното е, че вече разполагаме с името му. Дано имаме късмет да го спрем, преди да са пострадали още хора.

Докато прекъсваха, Райм вече нареждаше:

— Мел, чу ли това? Горната част! Морнингстар Хейтс, Харлем. Открий ми възможна мишена. Музей, скулптор, каквото и да е!

После набра номера на временно изпълняващия длъжността шеф на Криминалния отдел в Куинс — пост, заеман от него преди инцидента, и го помоли да изпрати хора при затворената заради предизвикания пожар подстанция.

— И да донесат всичко намерено.

— Намерих възможна мишена — извика Купър и отдръпна слушалката от ухото си. — Колумбийският университет. Една от най-големите колекции от вулканични скали в страната.

Райм се обърна към Сакс и тя кимна.

— След десет минути съм там.

Двамата обърнаха едновременно погледи към цифровия часовник на компютъра пред Райм. Часът беше 11:29.

Амелия Сакс беше в градчето на Колумбийския университет в Северен Манхатън.

Току-що бе излязла от Катедрата по екология, където услужливата секретарка й бе обяснила:

— Не може да се нарече изложба, но имаме мостри от вулканична пепел, лава и други продукти от изригвания. Всеки път, когато някоя от студентските групи се върне от подобна експедиция, носи мостри и имаме много от тях.