Джефри Дивър - Сенчеста зона

Но ако изключеше захранването, паметта щеше изтрие оставащите за принтиране страници. Той пристъпи предпазливо към машината. Пред очите му се появиха отново разтопените парченца метал.

Пет хиляди градуса…

Погледът му попадна върху часовника на ръката.

По дяволите! Амелия го бе предупредила да махне всичко метално от себе си, преди да се приближава до електричество. Беше забравил за това. Тази проклета рана на главата! Защо не можеше да мисли ясно? Пуласки свали часовника. И го сложи в джоба си. Боже Господи, какво правеше? Извади сейкото от джоба и го остави на бюрото, далече от принтера. Следваше едно последно усилие. Отново го обзе страх. Той се ядоса на собствената си нерешителност.

— По дяволите! — измърмори и се върна в кухнята. Откри огромни розови гумени ръкавици, сложи ги и като се оглеждаше, за да е сигурен, че никой от ФБР или от полицията не следи отнякъде унизителната ситуация, се върна при принтера.

Отвори комплекта с инструментите за събиране на улики и избра най-доброто за почистване на хартия: пинсети. Те бяха метални, разбира се, идеалният инструмент за една хубава солидна връзка с електрическия кабел, евентуално свързан от Галт с принтера.

Той спря на два метра от бюрото и погледна часовника. До следващата атака оставаше по-малко от час и половина.

Рон Пуласки пристъпи напред, наведе се и пъхна пинсетата между два дебели кабела.

Местните телевизии излъчиха снимката на Галт, интервюираха две бивши негови приятелки, съотборниците му по боулинг и лекуващия го онколог. Но от него нямаше и следа. Сякаш бе потънал в земята.

Специалистът, с когото се свърза Мел Купър, откри двайсет и една изложби в Ню Йорк, съдържащи вулканична пепел, включително и един скулптор, използващ за материал вулканична скала.

— Двайсет хиляди долара за камък с размерите на диня — изсумтя Купър. — И между другото е точно, каквото изглежда.

Райм кимна разсеяно, заслушан в гласа на завърналия се в Бюрото Макданиъл. Той ги информираше по говорителя, че майката на Галт не го била чувала от няколко дни. Това не било необичайно за него. Напоследък бил много променен заради болестта.

— Поиска ли заповед за подслушване?

Агентът обясни кисело, че не успели да убедят съдията да разреши подобни действия към семейството на Галт.

— Но имаме пен.

Пен регистърът не даваше възможност за подслушване на разговорите, но щеше да запише номерата на всички обадили се на съответния телефон. След това можеха да проследят телефоните им.

Нетърпелив за новини, Райм се обади отново на Рон и той отговори веднага с треперещ глас. Каза, че вибрацията на телефона му изкарала „вие знаете какво“. После обясни, че изтегля информация от принтера на Галт.

— Господи, новобранец, не го прави!

— Всичко е под контрол. Стъпил съм на гумена постелка.

— Нямам предвид това. Остави това на компютърните специалисти. Може да има програма за изтриване на данните…

— Не, не, тук няма компютър. Само принтер. Задръстен е и аз…

— Има ли нещо за адреса на следващата атака?

— Не.

— Ако откриеш нещо, да се обадиш на минутата. Не, на секундата.

— Аз…

Въпреки дружните усилия на силите на реда те нямаха късмет при разпита на хората на Петдесет и седма улица и в квартала на Реймънд Галт. Извършителят — вече известен — сякаш беше потънал в земята. Мобилният му телефон беше изключен, батерията му — извадена, за да не може да бъде проследен, както им обясниха от мобилния оператор.

Сакс бе залепнала за личния си телефон и привела глава, слушаше внимателно. После благодари и затвори.

— Беше Бърни Уол. Разговарял е с хората от отдела на Галт — аварийната бригада, обслужваща района на Ню Йорк Сити — и всички били единодушни, че той е затворен човек. Нямал приятели, обядвал сам. На линията предпочитал да работи също сам.

Райм кимна и продължи разговора си с агента на ФБР за източниците на вулканичната пепел.

— Открихме двайсет и едно места. Ние…

— Двайсет и две — поправи го Купър, все още във връзка с жената от Куинс. — Добави и художествената галерия в Бруклин. На Хенри Стрийт.

Макданиъл въздъхна.

— Толкова много?

— Съжалявам, но това е положението. Трябва да уведомим Фред.

Макданиъл не отговори.

— Фред Делрей — повтори Райм и продължи наум: „Твой служител, мамка му!“ — Той трябва да информира своя човек за Галт.

— Така е. Чакай малко. Сега ще го пусна на конферентната връзка.