Джефри Дивър - Сенчеста зона

— Как го разбрахте? — попита заинтригувано и се обърна към шефа си: — Това е страхотно.

— Ще се изненадаш, като разбереш колко още можем — усмихна му се Рон Пуласки.

Райм нареди:

— Звънни в „Алгонкуин“ и разбери дали някой е провеждал химиотерапия през последните пет-шест месеца.

Сакс набра номера на електрическата компания. Анди Джесън говореше на другата линия — вероятно с губернатора или кмета — затова я прехвърлиха на шефа на охраната Бърнард Уол. Дълбокият променен от микрофона глас на афроамериканеца ги увери, че ще провери моментално.

Не беше моментално, но все пак стана достатъчно бързо. След три минути Уол беше отново на телефона.

В първоначалния списък с онези четирийсет и две имена има шест. Само две имена от тях се повтарят в списъка с дванайсетте души, отделени след анализа на почерка на писмото. Единият е мениджър в търговски отдел. По време на атаката е пътувал със самолет, връщал се е след служебна командировка — допълни информацията им той.

Купър си записа и след знак от страна на Райм се обади на летището, за да провери.

Въздушен контрол някак незабелязано бе станала партньор на силите на реда в тяхната работа, защото изискванията за идентификация и контрол на пътниците бяха станали толкова строги, че вече можеше да се разчита на данните за местонахождението и самоличността на всеки пътуващ със самолет.

— В момента проверяват — докладва Мел.

— А другият?

— Той също е възможен вариант. Казва се Реймънд Галт, четирийсетгодишен. През миналата година е подал молба за провеждане курс на лечение за левкемия.

Райм погледна Сакс и тя инстинктивно разбра какво иска той. Седна на стола срещу компютъра и набра нещо на клавиатурата.

— Какво е работил? — попита Райм.

— Започнал е в отдел „Конкуренция“ в Мидуест, после е дошъл в „Алгонкуин“.

— Какъв е този отдел „Конкуренция“?

Отсреща настъпи пауза.

— Е, не е като в „Кармейкър“. Просто следи как се съотнасяме с другите електрически компании.

— Какво работи за вас този Галт?

— Старши електротехник в аварийна група — отвърна Уол.

Райм се загледа в изписания на дъската профил на извършителя. Според Сомърс аварийният техник имаше достатъчно опит, за да произведе дъга като онази в подстанцията.

— Мел, погледни досието на Галт. Виж дали познава СКАДА и управленската програма.

Купър отвори личното досие на мъжа.

— Не се споменава конкретно. Но пише, че човекът продължава да повишава квалификацията си в различни курсове.

— Господин Уол, Галт семеен ли е или е ерген? — попита Райм.

— Ерген. Живее в Манхатън. Искате ли адреса му, сър?

— Да.

Уол му даде данните.

— Господин Уол, аз съм Тъкър Макданиъл — наведе се към микрофона агентът. — Знаете ли къде се намира в момента Галт?

— Това е интересно. Преди два дни се обади, че е болен. Никой не знае къде се намира в момента.

— Имате ли сведения, дали е пътувал наскоро? До Хаваи или Орегон? На място, където има вулкан?

— Вулкан ли? Защо?

Райм се въоръжи с търпение и отвърна:

— Просто ме интересува дали е пътувал.

— Според екипните доклади — не. Взел си е два дни болнични… предполагам, заради терапията, но скоро не е излизал в отпуск.

— Бихте ли проверили при колегите му дали някой от тях знае къде ходи обикновено, има ли приятели извън фирмата, дали е член на някаква група?

— Разбира се.

— Знаете ли нещо за семейството му, господин Уол? — попита Макданиъл.

Уол обясни, че бащата на Галт е починал, но майка му и сестра му живеели в Мисури. И продиктува имената, адреса и телефонния им номер.

Райм и Макданиъл не се сетиха какво друго да питат шефа на охраната. Райм му благодари и те прекъснаха връзката.

Макданиъл нареди на подопечния си да се свърже с квартирата на ФБР в Кейп Жирардо, Мисури, и да ги прати да разучат семейството на Галт.

— Има ли смисъл да изисквам разпечатка на телефонните им разговори?

— Съмнявам се. Но не пречи да проверят. Погледни пен регистъра.

— Веднага.

— Райм — повика го Сакс.

Той погледна към монитора и видя плода на трескавото тракане на Сакс по клавиатурата през последните няколко секунди. От снимката на разрешителното за шофиране на Галт ги гледаше бяло, лишено от усмивка лице с втренчени в обектива очи. Беше с къса руса коса. Дълга около два сантиметра и половина.

— Е, най-после имаме заподозрян — въздъхна Макданиъл. — Добра работа, Линкълн.

— Ще се поздравяваме, когато го вкараме в съда.