Джефри Дивър - Сенчеста зона

Второто беше запознанството ми със Сюзън Стрингър. Тя каза, че нямало съвпадения, почувствала, че е призвана от съдбата да ми разкаже за Центъра по заболявания на гръбначния стълб «Пемброк». (Вие знаете най-добре колко и дали вярвам в съдбата, и ако очаквате сега да извикам «Еврика», това няма да се случи.)

Проведох няколко консултации с центъра и ми назначиха четири различни операции през следващите девет месеца. Първата от тях ще започне всеки момент.

Естествено, има вероятност да не направя другите три, ще видим. Ако нещата минат, както се надявам, след ден-два ще имате информацията с всички кървави подробности за тази операция. Ако не, Том, ти знаеш къде стои цялата документация. О, забравих да впиша нещо в завещанието. Искам да оставя всичките си запаси от уиски на моя братовчед Артър. Той ще оцени жеста.

Сакс, за теб има друго писмо. Том ще ти го даде.

Съжалявам, че го направих по този начин, но вие имате по-важна работа, няма нужда да си губите времето с мен по болниците. А и мисля, че и двамата ме познавате добре. Някои неща предпочитам да върша сам. През последните няколко години не съм имал голяма възможност за това.

Обещавам ви, че днес следобед, най-късно довечера ще ви се обадят за повече информация.

Колкото до последния ни случай… Сакс, очаквам от теб да дадеш показания за Часовникаря в съда. Но ако видиш, че нещата не вървят добре, аз съм записал моите пред нотариус. Ти, Мел и Рон трябва да бъдете на процеса. Направете така, че господин Логан да прекара останалата част от живота си зад решетките.

Следната мисъл, произнесена от човек, с когото бях близък, обяснява в голяма степен чувствата ми: «Времената се менят, ние също трябва да се променим. Независимо от риска. Независимо какво може да изгубим.»

А сега чакаха в тази отблъскваща болница.

Най-после се появи медицинско лице. В стаята влезе висок мъж с прошарена коса и зелени дрехи.

— Вие ли сте Амелия Сакс?

— Да.

— И Том?

Том кимна.

Оказа се, че мъжът е главен хирург в клиниката „Пемброк“.

— Операцията приключи, но господин Райм все още е в безсъзнание.

Той им обясни всички технически подробности. Сакс кимаше и попиваше всяка негова дума. Някои неща й звучаха добре, други — не толкова. Но тя забеляза, че хирургът избягваше да отговори на един съществен въпрос — не за успешния изход от операцията, а кога и главното дали Линкълн Райм ще дойде в съзнание.

Тя постави директно въпроса и лекарят отговори:

— Не знаем. Трябва да чакаме.

Въртящото се триизмерно изображение на пръстови отпечатъци се появи не за да помогне на криминалистите да идентифицират и уличат престъпниците, а просто за да ни убеди, че нашите пръсти имат сигурна опора и няма да позволят онова ценно, необходимо и непознато, което искаме да задържим за себе си, да се изплъзне от крехката човешка ръка.

Ние нямаме нокти като хищниците и мускулите ни — съжалявам, запалени членове на всички клубове за здравословен начин на живот — са просто жалки, сравнени с онези на диво животно с нашето тегло.

Всъщност това, което ни интересува при пръстовите отпечатъци (както и тези на краката), са папиларните линии.

Линкълн Райм погледна за миг към Амелия Сакс, свита на стола до него и заспала в странно свенлива поза. Червената й коса падаше пред лицето й и го разделяше на тъмни и светли части.

Беше почти полунощ.

Той се върна към своите размишления за папиларните линии. Има ги на пръстите на ръцете и краката, но и по дланите и ходилата. Престъпникът може да бъде идентифициран както по пръстовите отпечатъци, така и по тези от петите му, въпреки че естеството на престъплението, включващо отпечатъци на ходило или длан на местопрестъплението, явно ще е доста необичайно.

Хората отдавна знаят за уникалността на папиларните линии. Затова още преди стотици години са подписвали официални документи с отпечатък от пръст. Но чак през деветдесетте години на деветнайсети век са видели в тях възможност да свържат престъплението с извършителя. Първият отдел за взимане на отпечатъци от силите на реда за нуждите на разследването бил създаден в Калкута, Индия, от сър Едуард Ричард Хенри, дал името си на системата за сваляне на отпечатъци, използвана от полицията през следващите сто години.

Причината за научните размишленията на Райм върху пръстовите отпечатъци беше фактът, че от известно време насам се взираше в собствените си папиларни линии. За пръв път от години.