Джефри Дивър - Сенчеста зона

Пуласки примигна.

Райм продължи, едва се сдържа да не закрещи:

— Изпусна момента да го направиш.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти сбърка и нарани сериозно един човек, но после, когато разбра, че Брент е престъпник и срещу него се води следствие, реши, че си опростен, нали?

— Аз… предполагам, че да.

— Изведнъж престана да се тревожиш за него. Понеже той ти изглеждаше по-малко човек.

— Не, аз просто…

— Остави ме да довърша. Трябваше да решиш в мига, когато удари този приятел: или да приемаш, че инциденти от този род не ти понасят и да зарежеш цялата работа, или да оставиш всичко в миналото и да се научиш да живееш с него. Няма никакво значение дали жертвата е сериен убиец или протодякон в църквата си. Не е честно към самия теб да ми хленчиш за това сега.

Полицаят присви гневно очи, приготви се да се защити, но Райм го изпревари:

— Допусна грешка, новобранец, но не си извършил престъпление… В нашата работа често се случва да грешим. Проблемът е, че при нас не е като при обущарите или счетоводителите. Когато ние сбъркаме, има опасност някой да бъде убит. Но ако спрем дотам и започнем да се вайкаме, няма да хванем нито един престъпник. Не гледаме непрекъснато назад, защото ако го правим, няма да можем да си вършим работата, а това означава, че ще бъдат убити още хора.

— Лесно ти е на теб! — избухна Пуласки.

„А така, момчето ми“ — помисли си Райм, но запази сериозно изражение.

— Някога попадал ли си в подобна ситуация? — стрелна го с поглед Пуласки.

Разбира се, Райм беше правил грешки. Десетки, ако не и стотици. Заради една от грешките му преди няколко години загинаха невинни хора. Точно тогава се запозна със Сакс и двамата започнаха да работят в екип. Но в момента не му трябваха аргументи от рода „Добре дошъл в братството“.

— Това не е важно. Важното е, че ти вече си направил своя избор. Идвайки тук с доказателствения материал от дома на Галт, след като бутна онзи човек, ти изгуби правото си да напуснеш. Затова мисля, че въпросът не е вече на дневен ред.

— Това ме яде като червей отвътре — изстена полицаят.

— Време е да кажеш на „това“, каквото и да е то, да те остави на мира. Работата на полицая включва и умения за блокиране на негативни мисли.

— Линкълн, ти просто не ме слушаш.

— Слушам те. Изслушах внимателно всичките ти аргументи и ги отхвърлих. Те са необосновани.

— За мен са обосновани.

— Не, не са. И ще ти кажа защо — той се поколеба за миг. — Защото не са обосновани за мен, а… с теб си приличаме много. Бог ми е свидетел, колко ми е неприятно да го призная, но това е самата истина — изказването му остави без думи младия полицай. — Забрави всички глупости и не ме отегчавай повече. Радвам се, че дойде, защото остана още малко работа…

Пуласки се засмя хладно.

— Няма да правя нищо , не разбираш ли? Приключвам работа. Не искам повече да те слушам.

— Не можеш да напуснеш сега. Ще го направиш след няколко дни. Сега имам нужда от теб. Нашият случаят — защото той е толкова мой, колкото и твой — още не е приключен. Трябва да се убедим, че доказателствата са достатъчни, за да осъдят Логан. Съгласен ли си с мен?

— Съгласен — отвърна с въздишка Пуласки.

— Преди да напусне работа и да поеме към сенчестата зона или където там се е запътил, Макданиъл нареди на хората си да претърсят кабинета на Боб Кавано. Не ни се обади, шкартира ни. Момчетата от отдел „Разследване на местопрестъплението“ към федералните са добри. Навремето аз им помогнах да съберат екипа. Въпреки това държа и ние да извървим решетката. Искам ти да го направиш. Логан ни каза, че зад всичко това стои някакъв картел. Трябва да се убедим, че цялата шайка е на топло и никой няма да се измъкне.

— Добре, ще отида. Но това е последната ми задача.

Младият полицай поклати отчаяно глава и изхвърча от стаята. Линкълн Райм прикри усмивката си и потърси с устни стърчащата от чашата сламка.

Райм остана сам.

Рон Пуласки пое огледа на кабинета на Кавано в централата на „Алгонкуин Консолидейтед“. Мел Купър и Лон Селито най-после се разотидоха по домовете. Роланд Бел изпрати доклад, че Ричард Логан е пристигнал без произшествия в крилото с повишена охрана в централния предварителен арест.

Амелия Сакс също беше отишла в града, за да помогне с документацията, но сигурно вече си беше у дома в Бруклин. Райм се надяваше тя да успее да открадне малко време за себе си, да направи няколко кръгчета със своята кобра торино. Понякога взимаше със себе си и Пами. Момичето определяше тези разходки като „абсолютно страхотни“, което, преведено на нормален език, означаваше „много вълнуващи“.