Диана Габалдон - Каменният кръг

Грей кимна. В момента течеше ремонт на крепостта Ардсмюир, в който, колкото и да е иронично, участваха самите шотландци, затворени там. Той стана и отиде при Куори до прозореца.

— Тъкмо излиза една работна група, ще режат торф — кимна Куори към мъжете долу. Десетина брадати мъже, парцаливи като бостански плашила, стояха в неравна колона пред войник с червена куртка, който сновеше напред-назад и ги инспектираше. Явно доволен, той изкрещя заповед и посочи към външната порта.

Затворниците бяха придружени от шестима въоръжени войници, които вървяха в началото и в края на колоната, вдигнали мускетите си като при марш, а спретнатите им униформи бяха в рязък контраст с дрипите на планинците. Затворниците вървяха бавно, сякаш незабелязващи дъжда и подгизналите си парцали. Една теглена от муле каруца скърцаше зад тях и в нея мътно проблясваше купчина ножове за рязане на торф.

Куори се смръщи и ги преброи.

— Някой сигурно е болен; работната група е от осемнайсет души — по трима затворници на пазач, заради ножовете. Макар че изненадващо малко се опитват да избягат — добави, като се извърна от прозореца. — Сигурно защото няма къде да отидат. — Стана от писалището, изрита настрани голяма плетена кошница, която стоеше до камината и бе пълна с едри парчета от нещо тъмнокафяво.

— Дръжте прозореца отворен дори когато вали — посъветва той Грей. — Иначе торфеният дим ще ви задуши. — Пое дълбоко дъх, за да демонстрира, и го изпусна рязко. — Господи, ще се радвам да се върна в Лондон!

— Сигурно тук няма кой знае какво местно общество? — попита сухо Грей. Куори се засмя, едрото му червено лице се набръчка развеселено от тази мисъл.

— Общество ли? Скъпи друже! Ако не броим един-двама свестни музиканти в селото, „обществото“ ще се състои единствено от разговорите ви с вашите офицери — те са четирима, като само един от тях е способен да се изразява без вулгаризми, — вашия ординарец и един затворник.

— Затворник ли? — Грей вдигна поглед от счетоводните книги, които разглеждаше, и светлата му вежда се изви въпросително.

— О, да. — Куори крачеше неспокойно из кабинета, нетърпелив да си тръгне. Каретата го чакаше; беше останал само за да поговори със заместника си и да предаде официално командването. Сега спря и погледна към Грей. Ъгълчето на устата му се изви нагоре, явно в отговор на неизречена шега.

— Сигурно сте чували за Червения Джейми Фрейзър?

Грей се скова леко, но запази неутрално изражение.

— Сигурно повечето хора са чували — рече той студено. — Той бе известен по време на Въстанието. — Куори бе чувал историята му, мамка му! Но дали цялата, или само първата част?

Устата на Куори потрепна леко, но той само кимна.

— Точно тъй. Е, той е при нас. Единственият висш офицер от якобитите тук; затворниците планинци се държат с него като с водач. Тъй че, ако те се разбунтуват — а ще го направят, уверявам ви, — той действа като техен говорител. — Куори беше по чорапи; сега седна и обу високите кавалерийски ботуши, готвеше се да излезе в калта.

— Сиймъс, мак ан феар Дуибх , така го наричах, или просто Мак Дуб . Говорите ли келтски? Аз също не говоря… Грисъм обаче говори; казва, че означавало „Джеймс, син на Черния“. Половината стражи се страхуват от него — тези, които са се били с Коуп при Престънпанс. Казват, че е самият Дявол. Но окаян дявол сега! — Куори изсумтя рязко, докато пъхаше крака си в ботуша. Тропна веднъж, за да го нагласи, и се изправи. — Затворниците му се подчиняват безпрекословно; ако издадете заповед, без той да я одобри, все едно си говорите на камъните в двора. Някога имали ли сте си работа с шотландци? О, разбира се; били сте се при Калоден с полка на брат ви, нали? — Куори се удари по челото в престорен жест. Проклет човек! Той знаеше всичко. — Значи имате представа. Упорити е много слабо казано. — Той размаха ръка, сякаш да освободи цял контингент вироглави шотландци.

— Което означава — замълча, явно се наслаждаваше, — че ще ви трябва благоразположението на Фрейзър… или поне сътрудничеството му. Аз го канех на вечеря веднъж седмично, за да обсъдим нещата, и установих, че има голям ефект. Може да опитате същото.

— Сигурно. — Грей говореше спокойно, но беше стиснал в юмруци до тялото си. Когато адът замръзне, тогава щеше да вечеря с Джеймс Фрейзър!

— Той е образован човек — продължи Куори, очите му, блеснали от злорадство, не се откъсваха от Грей. — С него е много по-интересно да се разговаря, отколкото с офицерите. Играе шах. Вие също играете понякога, нали?