Диана Габалдон - Каменният кръг

Авторът изказва най-дълбока благодарност на:

Джаки Кантор, както винаги, задето е такъв изключителен и прекрасен редактор, който мисли, че няма нищо лошо в това една книга да е много дълга; на моя съпруг, Дъг Уоткинс, заради литературния му нюх, бележките в полетата (напр. „пак «зърна на гърди»?“) и шегите, за които твърди, че съм откраднала от него, за да ги дам на Джейми Фрейзър; на моята по-голяма дъщеря Лора, която казва: „Ако пак дойдеш да говориш пред класа ми за писане, просто говори за книги и не им споменавай за пениси на китове, става ли?“; на сина ми, Самюъл, който отива при непознати в парка и им казва: „Чели ли сте книгите на майка ми?“; на по-малката ми дъщеря, Джени, която пита: „Защо винаги не ходиш гримирана като на кориците на книгите си, мамо?“; на Маргарет Дж. Кембъл, изследовател; на Бари Фогдън, английски поет; на Пиндънс Синола Олеросо Ловънтън Грийнпийс Людовик, куче; за щедростта, с които ми позволиха да използвам особите им като основа, върху която да развихря въображението си (господин Фогдън желае да се отбележи за протокола, че кучето му Лудо никога не се е опитвало да се чифтосва с ничий крак, дървен или не, но наистина разбира идеята за артистична изява); Пери Ноултън, който освен че е отличен литературен агент, е вещ по отношение на въжета, платна и прочие мореплавателски подробности, както и относно изискванията на френската граматика и правилния начин да изкормиш елен; на Робърт Райфъл, изтъкнат авторитет по въпросите на растенията, кое къде расте и как точно изглеждат, докато го правят; на Катрин (чието фамилно име е или Бойл или Фрай; помня само, че имаше нещо общо с готвенето), за полезната информация относно тропическите болести, особено живописните навици на червеите лоа лоа; на Майкъл Лий Уест, за подробните описания на Ямайка, включително местния диалект и случки от фолклора; на доктор Малън Уест, за съветите относно тифа; на Уилям Крос, Пол Блок (и баща му), и на Кристин Ву (и нейните родители) за безценната помощ относно китайските произношения, китайската история и културни нагласи; и на моя свекър, Макс Уоткинс, който, както винаги, бе много полезен по отношение на външния вид и навиците на конете, включително и в коя посока се обръщат при вятър; на Пеги Линч, задето поиска да разбере какво би казал Джейми, ако види снимка на дъщеря си по бикини; на Лизи Бюкан, задето ми разказа историята за предшественика на съпруга ѝ, който избягал от Калоден; на доктор Грей Хоф, за медицинските подробности; на Фей Закари, за обяда и критичните коментари; на Сю Смайли, за критичното четене и предложения относно кръвната клетва; на Дейвид Пиджавка, за материалите за Ямайка и много поетичното му описание какъв е въздухът след карибска буря; на Иън Маккинтън Тейлър и брат му Хамиш Тейлър, за много полезните предложения и корекции при келтските думи; и както винаги на членовете на литературен форум CompuServe , включително на Джанет Макконахи, Марти Бренгъл, Акуа Лезли Хоуп, Джон Л. Майърс, Джон. Е. Симпсън Джуниър, Шерил Смит, Алит, Норман Шимел, Уолтър Хоун, Карън Пършинг, Маргарет Бол, Пол Солин, Даян Ингъл, Дейвид Чайфец и много други, за интересните и много полезни дискусии и задето се смяха на правилните места.

Когато бях малка, не исках да стъпвам в локви. Не защото ме беше страх от удавени червеи или че ще си намокря чорапите; в общи линии бях мърляво дете, блажено нехаещо за всякаква мръсотия.

Не исках, защото не можех да се накарам да повярвам, че тази съвършено гладка повърхност е само тънък слой вода над твърда земя. Вярвах, че това е отвор към някакво бездънно пространство. Понякога, когато виждах малките вълнички, причинени от приближаването ми, си мислех, че локвата е невероятно дълбоко, бездънно море, в което се е скрило лениво чудовище с пипала и люспи, а страховити огромни туловища с остри зъби тихо се спотайват в далечните дълбини.

И тогава, поглеждайки към отражението, виждах собственото си кръгло лице и рошава коса в равната синя повърхност и си мислех, че тази локва е вход към друго небе. Сякаш, ако стъпя там, ще падна веднага и ще продължа да падам, падам ли падам в синьото пространство.