Диана Габалдон - Каменният кръг

Джейми изсумтя развеселено.

— Е, това може да научи Младия Иън колко е важно послушанието. Най-добре да разсея Щерн, докато ти заведеш момчето зад някой храст; Лоренц е доста свестен за евреин, но е много любопитен. Не искам да те изгорят на клада в Кингстън.

— Сигурно ще е доста смущаващо за губернатора — казах аз сухо. — Колкото и да му хареса в личен план.

— Не мисля, че ще му хареса, сасенак. — Отвърна той също толкова сухо. — Палтото ми наблизо ли е?

— Да. — Открих го на земята до мен и му го подадох. — Студено ли ти е?

— Не. — Облегна се назад и просна палтото на коленете си. — Просто искам децата да са близо до мен, докато спя. — Усмихна ми се и скръсти нежно ръце върху палтото и образите в него, после пак затвори очи. — Лека нощ, сасенак.

На сутринта, освежени от почивката и закуската от сухари и плантан, ние тръгнахме към брега — дори Иън се беше ободрил и спря да куцука след четвърт миля. Докато слизахме по дефилето, което водеше към брега обаче, видяхме нещо смайващо.

— Господи, това са те! — извика Иън. — Пиратите! — Обърна се да бяга към хълмовете, но Джейми го задържа.

— Не са пирати. Това са робите. Виж!

Тъй като не можеха да управляват големи кораби, избягалите от плантациите по реката роби явно бяха напредвали бавно и тромаво към Испаньола, и някак бяха стигнали до острова. „Вещица“ лежеше на една страна в плитчините, килът му бе потънал дълбоко в пясъка. Група развълнувани роби го бяха заобиколили, някои тичаха нагоре-надолу по брега и крещяха, други търсеха укритие в джунглата, а неколцина бяха останали да помогнат на последните да слязат от кораба.

Бърз поглед към морето ми показа причината за тревогата им. На хоризонта нещо се белееше и нарастваше пред очите ми.

— Боен кораб — каза Лоренц, звучеше заинтригуван.

Джейми каза нещо под нос на келтски и Иън го погледна шокиран.

— Да се махаме — каза напрегнато Джейми. Издърпа Иън и го бутна нагоре по склона, после ме хвана за ръката.

— Чакай! — каза Лоренц, заслонил очи. — Идва и друг кораб. По-малък.

Личният кораб на губернатора на Ямайка, ако трябва да бъдем точни, се беше наклонил под опасен ъгъл, докато влизаше в залива. Платната му се издуваха от вятъра.

Джейми постоя за миг, преценяваше възможностите, после пак ме хвана за ръката.

— Да вървим!

И когато стигнахме до водата, малкият кораб вече минаваше през плитчините, а Рибърн и Маклауд натискаха греблата. Аз хриптях и се опитвах да си поема дъх, коленете ми бяха омекнали от тичането. Джейми ме грабна на ръце и хукна през прибоя, следван от Лоренц и Иън, които пъхтяха като китове.

Видях Гордън в катера да се прицелва и разбрах, че някой ни следва. Мускетът гръмна, вдигна се дим, и Мелдръм зад него веднага вдигна оръжието си и стреля. Като се редуваха, двамата ни осигуряваха прикритие, докато шляпахме във водата и приятелски ръце ни издърпаха на борда.

— Хайде! — Инес въртеше руля и крещеше заповеди. Чу се гръм и платната веднага се опънаха. Джейми ме изправи и ме сложи на една пейка, после се хвърли запъхтян до мен.

— Господи! — изхриптя. — Не ти ли… не ти ли… казах… да стоиш далече… Дънкан?

— Пази си дъха, Мак Дуб — каза Инес с широка усмивка под мустака. — Ще ти трябва. — И изкрещя нещо на Маклауд, който кимна и се захвана с въжетата. Корабът се завъртя и промени курса, тръгна право към малкото заливче — право към бойния кораб, който вече беше така близо, че виждах морската свиня с дебелите устни на носа.

Маклауд изрева нещо на келтски и направи жест, който направи значението на думите му съвсем ясно. След триумфален вик от Инес ние се стрелнахме покрай бойния кораб, право под носа му и достатъчно близо, за да видим изненаданите глави, които надничаха отгоре.

Погледнах назад, докато излизахме от залива. „Морска свиня“ още продължаваше напред, огромен под трите гигантски мачти. Не можехме да му избягаме в открито море, но тук нашият кораб беше лек и маневрен като перце, в сравнение с този левиатан.

— Те гонят робския кораб — каза Мелдръм, като се обърна да погледне покрай мен. — Видяхме да ги настигат на три мили от острова. Решихме, че докато са заети с друго, можем да се промъкнем и да ви вземем от брега.

— Браво на вас — каза Джейми с усмивка. Гърдите му още се надигаха, но вече дишаше по-леко. — Надявам се, че ще са достатъчно заети известно време.

Предупредителен вик от Рибърн показа, че няма да стане така. Обърнах се и видях сиянието на бронз от палубата на бойния кораб — две дълги оръдия на кърмата бяха открити и започваха прицелване.